— Не, не, чедо мое — проговори Поаро благо. — Всички разбираме колко напрегната беше последната седмица.
— Изпитанието ви трябва да е било голямо — обадих се аз.
— И особено като разбрах, че знаете — продължи Урсула. — Как узнахте? Ралф ли ви каза?
Поаро поклати глава.
— Вие знаете какво ме накара да дойда тази вечер — продължаваше девойката. — Това…
Тя протегна едно измачкано парче от вестник и аз познах съобщението, което Поаро бе поместил.
— Тук пише, че Ралф бил арестуван. Затова всичко е безполезно. Излишно е вече да се преструвам.
— Вестникарските съобщения не винаги са верни, мадмоазел — промърмори Поаро, имайки доблестта да се покаже засрамен. — Все пак мисля, че ще сторите добре, ако признаете чистосърдечно всичко. В момента ни трябва само истината.
Момичето се колебаеше, гледайки го с подозрение.
— Вие не ми се доверявате — каза Поаро меко. — И все пак сте дошли тук, за да се срещнете с мене, нали? Защо?
— Защото не вярвам, че Ралф е виновен — произнесе момичето много тихо. — И мисля, че сте много умен и ще разкриете истината. Освен това…
— Да?
— Мисля, че сте добър.
Поаро кимна няколко пъти с глава.
— Много хубаво от ваша страна… да, много хубаво. Слушайте: откровено казано, аз съм убеден, че този ваш съпруг е невинен… ала работата се развива зле. За да го спася, трябва да зная всичко, което е нужно — дори ако това засили още повече подозренията към него.
— Колко добре ме разбирате! — каза Урсула.
— Затова ще ми разкажете всичко, нали? От началото.
— Надявам се, че няма да ме изгоните — обади се Каролина, като се разположи удобно на едно кресло. — Искам да зная — продължи тя — защо това дете се е дегизирало като камериерка?
— Дегизирало ли? — запитах аз.
— Точно така се изразих. Защо постъпи така, чедо? Заради някакъв бас ли?
— За да се препитавам — отговори Урсула студено.
И окуражена от това, тя започна разказа, който ще възпроизведа тук със свои думи.
Излиза, че Урсула Борн принадлежала към седемчленно семейство на обеднели ирландски дворяни. След смъртна на баща й повечето от дъщерите се запилели по света да си търсят прехраната. Най-голямата сестра на Урсула се омъжила за капитан Фолиот. Нея именно бях видял оная неделя и причината за смущението й сега беше съвсем ясна. Решила сама да си припечелва хляба, непривличана от мисълта да стане гувернантка — единствената професия, достъпна за едно необразовано момиче, — Урсула предпочела да работи като камериерка. Тя презирала да се нарича „леди камериерка“. Искала да бъде истинска камериерка, използувайки референциите на сестра си. Във Фърнли, въпреки затвореността си, която, както видяхме, бе станала причина за някои сплетни, тя, чевръста, способна и внимателна, имала успех в работата си.
— Работата ми правеше удоволствие — обясни тя. — При това имах много свободно време.
И тогава дошло запознанството й с Ралф Пейтън и любовта, която завършила с таен брак. Ралф я убедил да се венчаят до известна степен против волята й. Заявявал, че вторият му баща няма да му позволи да се ожени за бедно момиче. По-добре да се оженят тайно и да му съобщят това по-късно, в по-сгоден момент.
Речено-сторено, и така Урсула Борн станала Урсула Пейтън. Ралф заявил, че иска първо да изплати дълговете си, да си намери работа и после, когато бъде в състояние да я издържа и стане независим от втория си баща, ще му съобщят какво са направили.
Но за хора като Ралф Пейтън да обърнеш нова страница е по-лесно на теория, отколкото на практика. Той се надявал, че докато бракът му остава неизвестен, ще може да убеди втория си баща да плати дълговете му и отново да го изправи на крака. Но признанието за сумата на дълговете на Ралф само разгневило Роджър Акройд и той отказал да помогне с каквото и да било. Минали се няколко месеца и изведнъж Ралф бил поканен да се яви още веднъж във Фърнли. Роджър Акройд не се церемонил много. Съкровеното му желание било да ожени Ралф за Флора и той поставил въпроса ребром пред младия човек.
Тук именно се проявила присъщата слабост на Ралф Пейтън. Както винаги, той се уловил за лесното, незабавно разрешение. Доколкото можах да разбера, нито Флора, нито Ралф се престрували, че се обичат. И за двете страни това било търговска сделка. Роджър Акройд диктувал желанията си — те се прекланяли пред тях. Флора се възползувала от възможността да получи свобода, пари и широки хоризонти; Ралф, разбира се, играел по-друга игра. Но финансово той бил „вътре с двата крака“. Затуй решил да не пропуска този шанс. Дълговете му щели да бъдат изплатени. Можел да започне отново „на чиста страница“. По природа той не бил способен да предугажда бъдещето, ала подразбирам, че смътно очаквал годежът му с Флора да се развали след изтичането на благоприличен интервал от време: И Флора, и той настояли за сега годежът им да остане в тайна. Ралф искал да го скрие от Урсула. Чувствувал инстинктивно, че със своя силен и решителен характер, с вроденото си отвращение от двуличието тя няма да приеме това драговолно.