Тогава настъпил съдбоносният момент, когато Роджър Акройд, винаги своенравен, решил да обяви годежа. Той не казал нищо за намерението си на Ралф — само на Флора, а апатичната Флора не възразила. Тази вест обаче паднала като бомба върху Урсула. Повикан от нея, Ралф побързал да дойде от града. Срещнали се в гората, където моята сестра дочула част от разговора им. Ралф я умолявал да помълчи още малко, Урсула била не по-малко решена да сложи край на всякакви потайности. Незабавно щяла да каже истината на мистър Акройд. Жена и мъж се разделили озлобени.
Решена твърдо да постигне целта си, Урсула поискала същия ден следобед да говори с Роджър Акройд и му разкрила истината. Разговорът бил бурен — и може би щял да бъде още по-бурен, ако Роджър Акройд не бил зает вече със собствените си неприятности. Но така или иначе това не подобрило положението. Акройд не бил от ония, които бяха се оставили да ги мамят безнаказано. Озлоблението му било насочено главно срещу Ралф, но и на Урсула не останал длъжен, понеже за него тя била момиче, което преднамерено се опитало да „оплете“ заварения син на един голям богаташ. И от двете страни били казани непростими неща.
Същата вечер Урсула се срещнала с Ралф в беседката, както било уговорено, като се измъкнала от къщи през страничната врата. Срещата им протекла във взаимни упреци. Ралф обвинил Урсула, че безвъзвратно провалила бъдещето му с ненавременното си разкритие. Урсула упреквала Ралф за двуличието му.
Най-после се разделили. След малко повече от половин час бил открит трупът на Роджър Акройд. От тази нощ нататък Урсула нито видяла Ралф, нито чула вест от него.
Колкото повече напредваше разказът, толкова повече се убеждавах как злополучно се бяха развили обстоятелствата. Ако беше жив, Акройд непременно щеше да измени завещанието си; знаех, че това щеше да бъде първата му мисъл, понеже го познавах добре. Смъртта му бе дошла за Ралф и Урсула Пейтън тъкмо навреме. Затова нищо чудно, че момичето бе пазило мълчание и играло ролята си тъй последователно.
Размишленията ми бяха прекъснати. Говореше гласът на Поаро и по сериозния му тон познах, че и той разбираше много добре последиците от положението.
— Мадмоазел, искам да ви задам един въпрос, а вие трябва да отговорите, защото от него може да зависи всичко: колко беше часът, когато се разделихте с капитан Ралф Пейтън в беседката? Хайде, помислете малко, за да бъде отговорът ви съвсем точен.
Девойката се засмя полугласно — наистина горчив смях.
— Да знаете колко пъти съм премисляла това! Беше точно девет и половина, когато излязох да се срещна с Ралф. Майор Блънт се разхождаше насам-натам по терасата, та трябваше да заобиколя през храстите, за да го избягна. Сигурно е било около десет без двадесет и седем минути, когато стигнах беседката. Ралф ме чакаше. Останах с него десет минути — не повече, защото беше точно десет без четвърт, когато се върнах в къщи.
Сега разбирах настойчивостта на някогашния й въпрос. Да можеше да се докаже, че Акройд е бил убит преди десет без четвърт, а не след това!
Отражение на тази мисъл съзрях в следващия въпрос на Поаро:
— Кой напусна пръв беседката?
— Аз.
— И оставихте Ралф Пейтън в беседката?
— Да… но нима мислите…
— Мадмоазел, няма никакво значение какво мисля. Какво направихте, като се върнахте в къщи?
— Качих се в стаята си.
— И докога останахте там?
— Докъм десет часа.
— Може ли някой да докаже това?
— Да докаже ли? Че съм била в стаята си, искате да кажете? О, не! Но естествено… о, разбирам, може да помислят… може да помислят…
Съзрях зараждащия се ужас в очите и.
Поаро довърши фразата вместо нея:
— Че вие сте влезли през прозореца и сте промушили мистър Акройд, когато си седял на креслото? Да, точно това може да си помислят.
— Само глупак може да помисли такова нещо — възмути се Каролина.
Тя потупа Урсула по рамото. Девойката бе закрила лицето си с ръце.
— Ужасно — шепнеше тя. — Ужасно.
Каролина я разтърси дружелюбно.
— Не се тревожи, мила моя — каза тя. — Мосю Поаро съвсем не мисли така. Колкото до вашия съпруг, аз нямам високо мнение за него и откровено ще ви кажа това. Да избяга и да ви остава сама да се пържите на огъня!