— Да-да — признах. — Да. Както казвате, излиза, че след като мистър Акройд наредил никой да не го безпокои… едва ли някой е щял да влезе в кабинета му същата вечер.
— Très bien.49 Работата напредва, нали? Но все още остава мъглява. Каква е ползата от установяването на престъплението още същата нощ вместо на другата сутрин? Единственото нещо, което можах да измисля, беше, че убиецът, като знаел, че престъплението ще бъде открито в определено време, е могъл да осигури присъствието си при разбиването на вратата — или поне непосредствено след това. А сега стигаме до втория факт, креслото, отместено от стената. Инспектор Реглън не отдаде особено значение на това, понеже според него то не значело нищо. Аз, напротив, винаги съм му придавал огромно значение.
Във вашия ръкопис сте нахвърляли прегледна скица на кабинета. Ако скицата беше в тоя момент у вас, щяхте, да видите следното: когато креслото се дръпне в положението, посочено от Паркър, то ще стои на правата линия, теглена мислено между вратата и прозореца.
— Прозореца?! — казах аз бързо.
— И на вас ви хрумва моята първа мисъл: навярно креслото е било дръпнато така, че нещо, свързано с прозореца, да не бъде забелязано от оня, който влезе през вратата. Но скоро отхвърлих тази хипотеза, защото макар че креслото беше голям фотьойл с висока облегалка, то закриваше много малка част от прозореца — само пространството от перваза до пода. Да, mon ami… спомнете си: точно пред прозореца стоеше една маса с книги И списания. А тази маса беше напълно закрита от дръпнатото кресло — и тутакси в съзнанието ми проблесна първият лъч на истината.
Ами ако на тази маса е имало нещо, което никой не е трябвало да види? Нещо, поставено там от убиеца? Аз още не се сещах какво можеше да бъде то. Но знаех някои много интересни факти, свързани с него. Например то беше нещо, което убиецът не е успял да отнесе в момента, когато е извършил престъплението. Същевременно то е трябвало да бъде махнато колкото е възможно по-скоро след откриването на престъплението. И тъй: обаждането по телефона и възможността убиецът да бъде на мястото, когато се открие трупът.
Четирима души впрочем са били на местопрестъплението преди пристигането на полицията. Вие, Паркър, майор Блънт и мистър Реймънд. Паркър веднага елиминирах, понеже в каквото и време да е било открито престъплението, той непременно е щял да бъде на мястото. Освен това именно той ми каза за дръпнатото кресло. И после Паркър бе очистен от съмнение (за убийството имам пред вид. Все пак мислех, че е възможно той да е изнудил мисис Ферърс). Реймънд и Блънт обаче останаха под подозрение, тъй като, ако престъплението се установеше в ранните утринни часове, възможно беше те да пристигнат на мястото твърде късно и да не могат да попречат предметът на кръглата маса да бъде открит.
А какъв беше този предмет? Тази вечер чухте доводите ми за дочутия откъслек от разговора, нали? Щом научих, че представител на една компания за продажба на диктофони е идвал при Акройд, в главата ми веднага се загнезди мисълта за диктофон. Чухте какво казах в тази стая преди по-малко от половин час, нали? Всички се съгласиха с моята теория; но изглежда, че един важен факт е отбягнал от вниманието ми. Ако се допусне, че мистър Акройд си е послужил оная нощ с диктофон… защо не бе намерен диктофон?
— Изобщо не помислих за това — рекох аз.
— Знаем, че на мистър Акройд е доставен диктофон. Ала между вещите му не е намерен диктофон. Значи, щом нещо е взето от тази маса, защо това нещо да не е диктофонът? Но в това отношение имаше някои трудности. Вниманието на всички, разбира се, беше насочено към убития. Мисля, че всеки би могъл да се приближи до масата, без да го забележат другите в стаята. Обаче диктофонът е обемисто нещо — не може да се пъхне спокойно в джоба. Трябва да има някакъв предмет, в който да може да се побере…
Разбирате ли какво искам да кажа? Образът на убиеца се очертава. Човек, който веднага е пристигнал на местопрестъплението, не е можело да не пристигне, ако престъплението беше установено едва на другата сутрин. Човек, носещ предмет, в който може да се пъхне диктофонът… Прекъснах го:
— Но защо е нужно да се махне диктофонът? Какъв е смисълът?
— Вие сте като мистър Реймънд. Приемате, че това, което е било дочуто в девет и половина, е било гласът на мистър Акройд, който говорел пред диктофона. Но позамислете се над това малко изобретение. Вие диктувате пред него, нали!? И по-късно някой секретар или машинописка го пуска и гласът отново заговорва.