Е, тя никога няма да узнае истината. Има, както каза Поаро, само един изход…
Аз мога да му имам доверие. Той, и инспектор Реглън ще уредят работата помежду си. Не бих искал Каролина да узнае. Тя ме обича, пък и се гордее с мене… Смъртта ми много ще я наскърби, но всяка скръб минава…
Когато привърша писането, ще сложа целия този ръкопис в един плик и ще го адресирам до Поаро.
А после… какво да бъде? Веронал? В това ще има известна поетична справедливост. Не че поемам някаква отговорност за смъртта на мисис Ферърс. Тя беше пряка последица от нейните постъпки. Никак не ми е жал за нея.
Не ми е жал и за себе си.
Тъй че нека бъде веронал.
Но щеше да бъде по-добре за мене, ако Еркюл Поаро не беше се пенсионирал и не бе дошъл тук да отглежда тиквички.