Двамата млади полицаи се разсмяха, а аз ги гледах тъпо.
– Разбирам естествено, какво има за неразбиране, Фазилет е крадла. Откраднала е гердана от шията на мъртвата Нюзхет. Много лошо… По-добре да не го беше правила, но това е млада жена… Сигурно червените рубини са я омагьосали… Не е могла да се сдържи…
Невзат отегчено поклати глава.
– Да, не се е сдържала… Но не само е откраднала, а е извършила и престъпление заради тези омайни рубини…
– Какво! – възкликнах. – Кой е извършил престъпление?
– Ама защо не разбирате, професоре? – избухна накрая Али. – Тази жена, Фазилет…
– Фазилет? Тоест… – така се развълнувах, че се страхувах да вярвам на ушите си. – Тя ли е?
– Да – присъедини се и Зейнеп към груповото убеждаване на глупака Мющак. – Фазилет е убила госпожа Нюзхет… Първо е откраднала „Рубинените очи“. Нюзхет не разбрала. Чак до вечерта, когато ви е поканила. Тогава и Фазилет е била там, помагала в приготовленията… Вероятно стопанката е решила да си сложи „Рубинените очи“, за да ви се хареса. Закачила гердана, но не открила обеците. Защото Фазилет няколко дни преди това ги продала в бижутерията на „Капалъчаршъ“. Госпожа Нюзхет я притиснала да си признае, понеже в този дом друга жена не е влизала, и я заплашила със затвор. Фазилет се уплашила, грабнала ножа за писма от масичката и го забила в шията на Нюзхет…
В хола на старата ми любов видях не тази прелъстителка, а червенокосо момиче с дръпнати очи. Ето, то забиваше ножа за писма в шията на Нюзхет въпреки крехкото си тяло… Сетне с изгарящ страстен поглед издърпваше гердана от шията и… Защо виждах като малко момиче тази жена с коварен поглед? Каквото и да съм видял, важното беше, че Фазилет е убийцата. Не е за вярване. За момент се усъмних. Да не би тези трима полицаи да се бяха наговорили за някакъв измислен сценарий? Може би искаха да припишат убийството на онова младо момиче, за да отърват мен.
– Това хипотеза ли е?
Тонът ми беше почти обвинителен.
– Успокойте се вече, професоре! – каза съвсем спокойно, обратно на нервността ми и почти мило Невзат. Мога да твърдя, че в погледа му имаше дори обич. – Никаква хипотеза, говорим за реалността. Вие не сте убиец. А и Фазилет си призна… Дори да не беше, пръстовите отпечатъци по „Рубинените очи“ и петната кръв по дрехите и са достатъчно доказателство за вината и.
Онова червенокосо момиче с дръпнатите очи и липсващи два предни зъба ми се усмихваше виновно през мъглата… Чак я съжалих.
– Сигурни сте, така ли? – повторих. – Онова момиче ли е убило Нюзхет?
– Сигурни сме, разполагаме с нужните улики, а и убийцата си призна – отговори Невзат, без да сдържа усмивката си. – Само вие не сте убеден. Да не съжалявате, че сте пропуснали възможността да я убиете?
Чувствата ми бяха объркани: от една страна – радостна възбуда, от друга – ужасен срам…
– Не, не, не исках да кажа това. Много съм ви благодарен… Измъкнахте ме от голяма заблуда… Задължен съм ви… Но това си е шок… Мислейки се за убиец, някой друг… И то най-невероятният… А и онези часове на амнезия… Следователно съм убивал времето по улиците.
Невзат леко се изсмя.
– Да, единственото, което сте убили, е времето. А и Фазилет е имала връзка със Сезгин… – каза многозначително.
– Да не би и Сезгин… – рекох. – И той ли е замесен?
Опитният полицай реагира предпазливо.
– Не знаем… Но допускаме и тази вероятност. Може би е искал да се отърве от леля си посредством Фазилет. Понеже той има най-голяма полза от смъртта и… – и ме изгледа многозначително. – Точно както най-голяма полза от смъртта на султан Мехмед Завоевателя е имал Баязид II…
Сега аз се изсмях. Дори опитах да се пошегувам с главния комисар вече като човек, спокоен за спасението си.
– Надявам се, че ребусът около смъртта на Нюзхет няма да остане нерешен петстотин и повече години като този на Завоевателя…
Нашият любител на историята главен комисар веднага изплю отговора:
– Не се безпокойте, професоре, по това дело няма да има скрито-покрито. А и ние, полицаите, сме доста по-напред от вас – историците. Докато вие още не знаете дали Завоевателя е бил отровен или не, ние вече заловихме убиеца…
– Това не е трудно за доказване – не издържа да се намеси в професионалния разговор красивата криминоложка. – Един косъм или част от нокът стигат да се разбере бил ли е отровен или не. Обикновено токсикологично изследване…
Невзат въздъхна, знаейки колко опасна може да се окаже тази идея, така нехайно подхвърлена от Зейнеп…
– Токсикологичният анализ не е най-важното, Зейнеп, въпросът е дали хората искат да научат истината…