Дали не е така? По времето на Мурад в двореца имало две фракции… Безмилостна вражда между мощния везир Заганос, паша с турско потекло като Халил Чандарл25, и дворцовите велможи като Шахабетин паша… За дете, което още не е влязло дори в пубертета, е било много трудно да понесе товар, тежък дори за държавните мъже. Дали това не е отдалечило Мехмед от баща му? Може би, но първото отдръпване е дошло от баща му. Защото след няколкото прекарани в харема на одринския дворец години Мехмед е бил изпратен в Амасия. В това няма зла умисъл. Такава е била традицията. Амасия е сред градовете, където принцовете са били пращани на обучение.
Управител на този приказен град бил батко му Ахмед Челеби. Като казвам приказен, не мислете, че преувеличавам, вечната любов между Ферхад и Ширин26се развива там. Дори когато с Нюзхет за пръв път отидохме в този град, заедно разгледахме следите от разкопките в подножието на планината, които направил Ферхад, за да докара вода в града за Ширин… „Ти би ли прокопал планината заради мен?“, беше попитала младата ми любима. А тъпанарът, който си нямаше понятие от романтика, беше отвърнал: „Стига, Нюзхет, за тази работа вече съществуват модерни машини.“ Сякаш ако бях отговорил: не планини ще прокопая, а вулкани ще затворя, земетресения ще предотвратя и ще превърна Земята в по-удобно място за живот, езикът ми щеше да изсъхне. И после на ти чакане двайсет и една години… Та дори Ферхад едва ли би чакал толкова… След двайсет и една години любимата жена в снежна истанбулска вечер с нож за писма…
Както и да е, става дума за Амасия… За момчето, живяло в този прекрасен град… Принц Мехмед… Пребиваването му там внезапно било прекъснато от неочакваната смърт на батко му Ахмед през 1437… Да, както батко Ахмед си бил пращящ от здраве млад юнак, един ден неочаквано… Все още не е известна причината за смъртта на най-големия принц. Вероятно коварна болест… Дори така да е, историците не спряха да измислят всякакви конспиративни теории. Та премахването на Ахмед наистина отворило пътя към трона на Мехмед II. Но все още не е бил единственият претендент. По същото време батко му Алаедин Али, възправил се като внушителна планина на пътя му, е управител на Маниса. Мурад II присъства на церемонията по обрязването и на двамата принцове. След празненството в одринския дворец били сменени местата на двамата. Алаедин Али бил изпратен в Амасия, а Мехмед – в Маниса. Не е известна и причината за разместването. Може да е било мярка за предпазването на Алаедин Али. Ако е така обаче, мярката не е свършила работа. Понеже почти седем години след смъртта на големия брат Ахмед принц Алаедин става жертва на заговор. Вече има само един наследник на престола: Мехмед… А и не е трябвало да чака дълго за коронясването. Мурад II, уморен от войните, отегчен от дворцовите интриги, страдащ за смъртта на любимия си син, предава властта на сина си, без да обърне внимание на възраженията на великия везир Халил Чандарлъ. Това е било и желанието на амбициозния, ненаситен принц. Но въпреки полученото от учените за времето си в Амасия и Маниса образование е бил все още на дванайсет години.
Научилите за възкачването на османския престол на неопитен султан врагове решили да се възползват от положението.
„Какво чакате? Оня османец превъртя и остави престола на едно момченце. И прекарва дните си в ядене и пиене с танцьорки. Оттегли се от властта. Сега ни е паднало.“
Кръстоносците в унгарско-сръбския съюз започнали подготовка, без да губят време. И докато от мирния договор били изминали само няколко месеца, тръгнали на поход към Одрин. Това щяло да подрони все още липсващия авторитет на седмия османски султан Мехмед II. А противящият се срещу възкачването на трона на новия султан везир Чандарлъ веднага призовал Мурад в Одрин за поемане на властта. Какво да прави Мурад, положението било сериозно. Отзовал се на призива. А всъщност младият султан бил напълно уверен в себе си. Казал: „Не безпокойте баща ми, аз мога да се справя с маджарските неверници.“ Обаче везирът не му обърнал внимание, а Мурад не можел да не послуша предания си везир. Запасал ятагана, яхнал коня и повел войската. Есента на същата година кръстоносците били разбити при Варна. Била невиждана победа. Успехът на османците, утвърждаващ присъствието им в Европа, обаче сринал уважението към младия султан. И макар че Мурад след победата не се върнал на трона, вече не можело да става дума за авторитета на сина му Мехмед. Това първо царуване на нещастното момче падишах щяло да продължи само две години. Мурад II не издържал на интригите на везира и настояването му, седнал втори път на трона и Мехмед II, без да има вина, нито грешка, камо ли грях, като победен бил изпратен отново в Маниса.