„Телефонното обаждане на Нюзхет около три часа…“
Внезапно проумях грешката си. Не можех да използвам навика си да пиша, докато мисля, в този случай. Материалът не беше историческо събитие, а сериозно престъпление. Материал ли? В материал ли се беше превърнала вече Нюзхет? Материал за разпит при престъпление… Да, чрез убийството и с ножа за писма я бях превърнал в материал за разпит при престъпление… Вече е твърде късно за съжаления. Няма смисъл да се леят крокодилски сълзи. Да, наличният материал може и да не е тема на историческа разработка, но нали и полицията използва научни методи за достигане до истината? Как се казваше този раздел? Криминология… Не, той изследва социологическите и психологическите мотиви на престъплението. В този случай липсва социологически мотив… Но психологически – колкото щеш. Въпреки че е уважаван професор по история, в резултат на това, че семейното възпитание не е издържало на ценностните постулати на съвременното динамично общество, Мющак Серхазин не постигнал хармония в социалния живот и в резултат и като последствие от това е умъртвил Нюзхет Йозген, обвинявайки я за неосъществената си любов…
Не, не, това си е ясно. Говоря за друг раздел на науката за престъпленията. Онзи, който се прилагаше на практика… Какъв беше? А, криминалистика… Откриването на действителния извършител и как е протекъл случаят… То е ясно кой е извършителят, но е загадка как е извършено престъплението. Такива ми ти работи, мой човек… „Загадката в този филм лесно се решава.“ Баща ми много си падаше по криминални филми и романи. „Криминалните романи са като математически задачи, момчето ми. Местата на цифрите са заети от хора, а на действията – от случаи.“
Ех, да беше жив сега. Щеше да намери изход. Дали? Не си спомням татко да се е занимавал с проблемите ми. Ако беше жив и се бях осмелил да споделя с него случилото се, първо щеше да ми залепи шумна плесница, после да вдигне слушалката на оня старомоден черен телефон, да каже: „Ало, криминалният отдел ли е? Господин полицай, искам да ви уведомя…“, и да направи всичко по силите си да получа най-тежката присъда. Според него грешките не можеха да останат ненаказани. „Ако индивидът не изпълнява съвестно задълженията си към обществото, бъркотията ще навреди на цял народ…“ И поне членовете на нашето семейство не биваше да имат прегрешения. Какъв голям срам…
Нейсе, нека не забъркваме покойния ми баща в това. Нали Шазие казваше: „Влезеш ли в кашата, не можеш да излезеш. Нелогично е да се опитваш да разрешиш всеки житейски проблем…“
Да, ясно е, че аз трябва да реша тази загадка. Историк, който разследва престъпление… И как да стане това? Идея си нямам. Но ако не я разреша за себе си, то под светлината на стоватовата крушка над главата ми в полицията, в студената стая за разпити и с циститните болки, когато съм принуден често да ходя до тоалетната…
Наистина каква разлика можеше да има между разплитането на престъпление и изясняването на историческо събитие? Не я знам, обаче и двете започват със задаване на въпроси.
Защо Мурад II е пожелал да остави трона на сина си, още дете? Защото бил уморен, непретенциозен и широко скроен и не бил амбициозен като сина си Мехмед II, завладял Константинопол едва на двайсет и една години. Заради това… И не само… Омръзнали му били дрязгите и интригите в двореца. Караниците между хората на великия везир Халил Чандарлъ и везирите на девширмето28като Шахабедин паша… А нека не забравяме и убийството на любимия му син Алаедин Али Челеби.
Хубаво, професор Тахир може да сметне такъв отговор за удовлетворителен. А какъв въпрос би задал дознателят, който разследва нашия случай?
28
Насилствено събиране на младежи от немюсюлманските поданици в Османската империя. – Б.пр.