10
„Сънищата разкриват подсъзнанието“
– Не е както си го представяте, всъщност принцът беше много чувствително дете.
Белобрадият мъж с оредяла коса и рогови очила, седнал зад махагоновото бюро, не се притесняваше, че смрадта от пурата между пръстите на дясната му ръка отравя въздуха в стаята, а се опитваше на изключително добър турски да обясни схващанията си.
– Както добре знаете, още в детството си е видял много предателства. Имам предвид подмолните игри на мразещите се до смърт паши в двореца. Един вид държава в държавата… Такава съществува във всички времена и географски ширини… – погледът му се плъзна към вратата на кафявия шкаф, пълен с книги, и заговори по-тихо, сякаш се страхуваше да не ни подслушват. – Само помислете, че умът ви може да не е зает единствено от борбата с бащата, отнел майка ви, а трябва да се състезавате със силен падишах, който не желае да споделя държавата с вас.
Лицето му ми изглеждаше познато, но не можех да си спомня. Странно, но по-странното беше какво правех в тази стая, наподобяваща лекарски кабинет? Да не би отново амнезия? Пак ли часове на мрак?
– Ние, момчетата, без изключение искаме да сме като бащите си…
Искаше ми се да кажа, че не съм на същото мнение и никога не съм се възхищавал на баща си, но елегантно облеченият мъж беше толкова убеден в правотата си, че едва ли биха му допаднали възгледите ми.
– Каквото и да говорим, в крайна сметка всички се възхищаваме на баща си. Интересното обаче е, че точно заради това искаме да го ликвидираме и да заемем мястото му. И ето тук започва объркването на подсъзнанието. Чувстваме вина заради желанието си. Даже се плашим от него… Да бъдеш баща си означава да притежаваш майка си. Да притежаваш майка си… Ужасяващо. Именно това чувство на вина създава страха от скопяване, сиреч никога да не станеш баща.
Мъжът сигурно беше невролог или психиатър. Психиатър? Да не би Шазие да ме беше изпратила при него? Вероятно защото е един от най-способните и колеги… Тя не се доверяваше всекиму…
– Всъщност чувствата към бащата, комуто би трябвало безрезервно да вярваме, са напълно различни: страх и възхищение, обич и омраза… Това много ясно се забелязва у вашия принц. Защото с баща си делят не само майката, а и властта. Гигантска страна… Империя, която в бъдеще ще владее света…
За какво говореше този? За османците ли?
– Нали с него започва империята? Със завладяването на Константинопол…
Хайде, навлязохме в историята. Кой беше този мъж?
– Естествено, за султан Мехмед Завоевателя. Малък турски бейлик, спасил се от монголската напаст в Анадола, развил се като здраво дърво, раснал и се превърнал в империя в този необикновен период на властване. Чудо, осъществено само за половин век. Или трябва да кажем, че сънят на първия султан – Осман – се е сбъднал – и неочаквано впи недоверчив поглед в мен. – Съществувал ли е наистина този сън?
Завари ме неподготвен… Чудех се какво да отговоря.
– Ами… Съществуват различни мнения. Според някои сънят на Осман е действителен, според други е само легенда, за да се придаде мистика в създаването на държавата…
Дръпна дълбоко от пурата и докато димът се виеше нагоре на колелца, кимна леко:
– Според мен легендите са необходими. Като преданието за основаването на Римската империя от братята Рем и Ромул. Уж била ги кърмила вълчица, храната им носел кълвач… Сънищата са важни като легендите… Те разкриват подсъзнанието. Потиснатите ни чувства… Не само проблемите в секса, но и всичките ни желания и надежди, които се въздържаме да изречем гласно… Може би първият ви султан – Осман бей… – леко наклони глава и ме погледна над очилата. – Нали така му викаха?
Не желаех да отговоря. Не знам защо, но ме смущаваше маниерът на говорене на този възрастен човек насреща ми като разпит, като специалист по всичко, отгоре на това по теми из моята област. Но като хипнотизиран не можех да се въздържа да не отговоря на този тайнствен мъж:
– И така са му казвали, преди да стане победител…
– Тогава да го наречем Осман бей Победителя. Да, първият ви султан е бил изключително предвидлив. Народът му идва от степите на Средна Азия. Бил е наясно с преживените несгоди. Правилно е оценил новите територии, видял е, че Източната римска империя е пред разпад. Мечтал е за съвсем нова империя. От сърце е желал мечтата му да се осъществи. Но по онова време не е било удачно да изкаже мислите си публично. Защото все още не е бил достатъчно могъщ. Но е щял да стане. Един ден светът щял да се допитва за всяко свое решение до създадената от Осман държава… Османците в Мала Азия, Хабсбургите в Европа… Завладелият Ербланд Рудолф… Съвременниците на Осман от Хабсбургската династия… Без да разбираме тези две фамилии, не бихме могли да разберем историческия период, нали така, господин Мющак?