Бележки:
1 Джеймс Хенри Брестид, Хирургическият папирус на Едуин Смит.
2 Уилям Дж. Дерби и кол., Храни - дарове от Озирис, т. 1.
3 Никълъс Рийвс, Всичко за Тутанкамон.
4 Джефри Мартин, Скритите гробници на Мемфис.
5 Т.Дж. С. Бейли, „Бележки върху ритуала за отварянето на устата“.
6 Е. А. Уолис Бъдж, Книга за отварянето на устата.
7 Томас Джордж Алън, Книга на мъртвите. Юнивърсити ъв Чикаго прес, 1974.
2
Египет преди Тутанкамон
Богатството на една войска е нейният водач.
Инструкция на Анкшешонк
- ок. 300 пр. Хр.
Две хиляди години преди да се роди Тутанкамон се зародили три ясно обособени сили, които впоследствие определили посоката на социалната организация на Египет и в крайна сметка щели да доведат до неговата гибел. Египет за първи път имал един владетел, сформирана била национална войска и започнало да се развива жречеството. С течение на вековете тези основни сили ставали все по-силни и по-богати и били толкова значими за египетското общество, че промяната в някоя от тях би довела до бедствия. И така, век след век Египет изглеждал привидно непроменяем в древния свят. Отвътре представлявал една богата, добре смазана машина, където всяка от трите сили поддържала съществуването и на другите две. Тутанкамон имал нещастието да се роди и живее по време, когато се полагани драстични, революционни усилия да бъдат променени и трите наведнъж. За да разберем колко различни и пълни с трусове са били времената, в които е израснал Тутанкамон, първо трябва да разберем защо и как страната е устояла и преживяла толкова безпрецедентно дълъг период на стабилност. Преди да си играем на детективи, трябва да влезем в часа по история.
Египет преди монархията
Концепцията за фараон предопределя по много начини представите ни за Древен Египет, но естествено, начело на Египет невинаги е имало монарх. Да се върнем в 4000 година пр. Хр., когато плодородната долина на река Нил е била изпъстрена от малки селца, разположени по протежение на близо две хиляди километра. Нямаме писмени свидетелства от този период, но изглежда, че е имало две независими политически обособени формации - Горен и Долен Египет, всяка от които е имала свой собствен предводител. Всички показатели сочат, че животът край Нил е бил безопасен и задоволителен, отчасти защото Египет бил почти недостъпен за останалата част на света и следователно имал малко врагове, от които да се пази, и отчасти защото реката предопределяла икономическо процъфтяване.
Всяка година Нил преливал от бреговете си и почвата от двете страни на реката ставала богата и плодородна, позволявайки на населението да произвежда разнообразни култури и да прибира по няколко реколти. Другите държави трябвало да разчитат на непредсказуеми дъждове, които валели в достатъчни количества само през определени сезони и напоявали нивята. А дори и да падали достатъчно дъждове, идеално разпределени през годината, пак не можели да отглеждат по няколко реколти, защото почвата се изтощавала. Не е чудно, че древният гръцки пътешественик Херодот нарекъл Египет „дарът на Нил“. Всяка година египтяните прибирали по няколко реколти, а другите държави благодарели на боговете, ако успеели да приберат и една.
Ежегодните наводнения учудвали египтяните, които нямали обяснение за внезапното прииждане на реката, нито за факта, че тя меняла цвета си, ставайки червена и после зелена. Това, разбира се, е естествен феномен, но той им се струвал мистерия и въздействието му било точно като на пиротехниците в магьосническото шоу в JIac Вегас. В днешно време знаем, че поройните пролетни дъждове в Етиопия, намираща се на юг от Египет, водели до натрупването на гранитни наноси по река Нил. Вече придошъл, Нил тече към северната част на Африка, южно от Сахара, и достига в Египет с почти шест метра повишено ниво. Червеният цвят се получавал от свличащата се във водата почва, но когато прииждал и наносите се утаявали, цветът на реката ставал зелен от плаващата по нея растителност. Само изгревът можел да съперничи на ежегодното представление на Нил. Всеки ден слънцето се издигало от изток, придвижвало се по безоблачното бисерно небе и се снишавало на запад като огнена топка от цветове, постоянно и предсказуемо като Нил.