Бележки:
1 Ханс Гюстав Гутербок, „Подвизите на Шупилулиума, разказани от неговия син Муршил II“.
2 Пак там.
3 Доналд Редфорд твърди, че има правописна грешка и споменатият цар е Ехнатон, но това не е убедителен аргумент. За дискусии по въпроса виж Алан Шулман „Анхесенамон, Нефертити и аферата в Амка“.
4 Уолтър Федърн, Дахамунзу.
5 Джефри Торндайк Мартин, Скритите гробници на Мемфис.
6 Гутербок.
7 Гутербок.
8 Найджъл Хепър, Цветята на един фараон.
4 Има и алтернативна теория за смъртта на Тутанкамон. Понеже в един хетски текст се казва: „Но когато хората на Египет разбраха за нападението над Амка, те се уплашиха и тогава освен всичко друго техният господар Нибхуруя умря и следователно царицата на Египет, която беше Дахамунзу [?], изпрати пратеник до баща ми“. Тревър Брайс смята, че нападението в Амка и смъртта на Тутанкамон са се случили по едно и също време. Ако приемем това, значи сезонът, в който е умрял Тутанкамон, няма да е същият, защото от архивите на хетите знаем, че нападението е било в ранна пролет. Според сценария на Брайс Тутанкамон е умрял в края на август, обсадата е била през октомври и първото писмо на Анхесенамон е изпратено през ноември. Брайс все пак признава, че Тутанкамон е погребан през пролетта, но иска да приеме, че погребението е било отложено за 6 месеца, през които Анхесенамон чакала хетския принц. Но това се основава на предположението, че нападението на Амка и смъртта са станали по едно и също време. Много е възможно царицата да е научила за събитията в Амка месеци по-късно или пък изобщо да не е разбрала за тях. Както казахме и по-горе, нейният страх изглежда е породен от „слугата“. Тя въобще не споменава Амка. Освен това няма причина да допускаме, че погребението на Тутанкамон е било отлагано.
Египетската религия изисква тялото да бъде погребано 70 дни след смъртта. Далеч по-вероятно е погребалните букети да са верният индикатор за времето на смъртта. Виж Тревър Брайс, „Смъртта на Нибхуруя и последствията от нея“.
10 Пак там.
11 Пак там.
12 Пак там.
13 Албрехт Гьотце, „Дворцовите молитви на Муршил“ в Древни близкоизточни текстове.
14 Никълъс Рийвс, Всичко за Тутанкамон.
15 Пърси Нюбери. Печати във формата на скарабеи
16 Египтяните много обичат ребусите, а йероглифът за „скарабей“ (произнасяно „кепер“) означава също и „съществувам“. Така че ако човек носи за амулет скарабей, продължителният живот му бил сигурен. Друга причина, поради която скарабеят бил на особена почит, е, че древните египтяни вярвали, че бръмбарите могат да раждат малки, без да се съвкупляват. Това невярно схващане възникнало просто защото никой не бил виждал бръмбари да се съвкупляват.
17 Благодаря на Даяна Мейджи от института „Грифит“ в музея „Ашмолеан“ в Оксфорд затова, че ми даде копие от писмото на Нюбери.
18 Пърси Нюбери, „Цар Ейе, наследникът на Тутанкамон“.
19 Изказвам благодарност на д-р Дитрих Вилдунг и Ханелор Кишкевич от Египетския музей в Берлин за съдействието им в търсенето на пръстена и затова, че ми го предоставиха.
20 Сирил Алдред, Ехнатон и Нефертити.
21 Джовани Батиста Белцони, Разказ за операциите и последните разкрития в Египет и Нубия.
22 Ото Шаден, „Божественият баща Ейе“ в Писма от Амарна II.