Хоремхеб властвал 27 цветущи години. Той издигнал своя собствена версия на стелата на реставрацията в храма в Карнак, каквато бил направил Тутанкамон, заявявайки, че той възстановил храмовете, прекратил корупцията и възвърнал Божествения ред в страната. Колкото и преувеличено да е това, Хоремхеб наистина поел строг административен контрол над Египет. Като управлявал от Мемфис, той поставил войската под командването на двама генерали - един за юга и един за севера. Заменил висшите свещеници с мъже от войската, на които можел да се довери. Основал правосъдни съдилища във всички големи градове в Египет, като съдиите били пряко подчинени на Хоремхеб. Разправял се с корупцията безмилостно и обещавал справедливост на всички. Хоремхеб построил много неща в Карнак, а също така изградил за себе си гробница в Долината на царете, далеч по-просторна от малката дупка на Тутанкамон. Когато умрял в преклонна възраст, той оставил една добре администрирана държава, в която имало ред, но нямал деца.
Държавата изпаднала в подобна объркана ситуация като след смъртта на Тутанкамон. Нямало никакви наследници, нито дори жена, която да се омъжи и да издигне някого на трона. Но след смъртта на Тутанкамон вече имало прецеденти за задкулисни машинации и убийства. Египет имал двама фараони - обикновени простосмъртни, така че да има и трети било по-възможно от когато и да било в миналото. Също като Ейе везирът на Египет поел фараонския трон след Хоремхеб. Преди да стане везир той служил във войската при Хоремхеб. Бил също толкова обикновен човек, колкото и най-простия войник, баща му бил обикновен капитан във войската. Вероятно е бил избран, защото имал син и внук, така че след смъртта му да няма съмнения за наследяването на престола. Този човек основал голяма династия, която просъществувала дълго.
Името му е Рамзес, първият от много фараони с това име. Бих искал да мисля, че тази династия, деветнайстата, е следствие на трагичните събития, за които говорихме в настоящата книга. В този смисъл тъжният край е началото на времена на слава. Рамзес I, съвременник на възрастния Хоремхеб, живял като фараон по-малко от две години, но неговият син Сетой I бил в разцвета си и се радвал на солидно 15-годишно управление. Той повел страната в нова посока, далеч от силно концентрираната в Тива енергия и нейния бог Амон.
Сетой I нарекъл своето владичество „Повторение на раждането“ - египетски еквивалент на „Възраждане“, и построил един от най-величествените храмове в Египет - не в Тива, а на едно отдалечено място на север, наречено Абидос, родното място на Озирис. То се превръща в истински национален пантеон, с параклис посветен на Озирис, разбира се, но и други, посветени на Изида, Хор, на Птах в Мемфис, на Ре-Хоракти в Хелиопол, а също и на Амун в Тива. И като поставил началото на една практика, която ще се превърне в мания за сина му, издигнал и параклис на себе си. Сетой е човек от старата мая, за когото величието на страната му било неделимо от достиженията на фараона. Както му е редът, той си направил най-голямата и най-прекрасна гробница в Долината на царете, издигната за вечната му слава.
Синът на Сетой носи име, не по-малко известно ни от това на Тутанкамон - Рамзес, известен като Рамзес Велики. Като млад фараон той повел войската на Египет също като великите фараони бойци от XVIII династия преди него. В зряла възраст построил величествени паметници, които съперничат на тези на по-ранните царе.
Рамзес имал повече деца от всеки друг фараон, бил горд да изброи сто потомци. След 60-годишно владичество, остарял и помъдрял, той срещнал съдбата, която не подминава никого от нас. Оставил в наследство държава, силна както винаги, осеяна по цялата си ширина и дължина с храмове и статуи, гордо носещи името Рамзес. В известен смисъл той бил наследството на Тутанкамон.
Каквото и да е било отражението на живота на Тутанкамон върху страната му, в наши дни неговото име отеква навсякъде по света. Имената на Ейе и Хоремхеб са познати само на специалистите. Съгласно древноегипетската поговорка „Ако произнесеш името на покойник, той отново се съживява за живот“, Тутанкамон е жив и до днес, но не и онези, които може би са причинили смъртта му.
Историята не е само факти и древни камъни. Тя се гради от хора, мотивирани от страх, надежди и желания като нас самите. Предметите, които са ни оставили, не са безлични - те носят отпечатъка на живота, достиженията и мечтите на собствениците си. Артефактите, за които говорихме в настоящата книга, все още съществуват. Възможно е да се окажем пред цветна яка, носена от Анхесенамон, Ейе или Хоремхеб на погребалното угощение в памет на Тутанкамон. Тя се намира в Метрополитенския музей на изкуствата в Ню Йорк заедно с една статуя на младия Тутанкамон, вероятно изваяна за короноването му в Тива, и чудесна статуя на Хоремхеб с надписа за законност и ред. Човек все още може да посети гробницата на Тутанкамон в Долината на царете и да види Ейе, запечатан във времето, как изпълнява церемонията за отварянето на устата на момчето цар, което може и да е убил. В Египетския музей в Кайро Тутанкамоновата стела на реставрацията се пази в един тих ъгъл на първия етаж. Вгледайте се внимателно в дълбоко издяланите картуши, с които Хоремхеб е заменил името на Тутанкамон със своето. Това е истинската история.