Малко след като Нармер обединил северната и южната територия, бил сложен край на изолацията на държавата. Предвождана от фараона, египетската войска осъществявала външни набези, за да завладява нови земи и да заграбва злато.
Възход на армията
Не съществуват писмени свидетелства за армията през първите няколко века след Нармер, но тя трябва да е възникнала именно в този период.1 При централизирано управление с един-единствен владетел създаването на армия било неизбежно. Един глинен фрагмент от Тел Ел-Мейшиех, Южна Палестина, на който е изписано името на Нармер, загатва, че той е повеждал армията си извън границите на Египет.2 Не знаем колко голяма е била тази първа армия, но разкопките показват, че основните оръжия са били боздуганът, щикът, бойната секира и ножът. Войните в древния свят се водели в ръкопашни двубои, при които войниците гледали в очите врага, когото убиват. В днешните армии генералите взимат решения от разстояние, а после войниците ги изпълняват на бойното поле. В древни времена генералите се биели на предната линия и давали пример. Войниците бързо свиквали с убийствата.
Поради наличието на река Нил Египет бил в състояние да поддържа войска. Благоприятните условия позволявали да се произвежда повече храна, отколкото била необходима за изхранването на едно земеделско семейство, и обитателите на долината на Нил започнали да се специализират в различни занаяти. Така станало възможно поддържането на професионална армия. Лека-полека тя ставала по-смела и предприемала походи все по-надалеч от границите на Египет. Седем века след Нармер фараонът Снофру можел да се похвали, че е покорил бедуинските племена и е направил Синай безопасен за своите търсачи на тюркоази.
С установяването на царската власт станало възможно да се предприемат огромни проекти от национално значение като изграждането на напоителна система. За изкопаването на дълбоки канали трябвало да се организират групи хора, които да работят в името на обща цел, което е било възможно едва след установяването на централизирано управление. Тогава мъжете можели да бъдат накарани да прокопаят дълбоки канали, които да отвеждат водата все по-навътре в сушата. Това създало повече обработваема земя и повишило още повече селскостопанската продуктивност.
Един страничен ефект от централизираната организация било поставянето на основите на астрономията. Необходимо било да се знае кога настъпват приливите, за да могат да се подготвят изключително дългите канали на напоителните системи. Времето било от жизненоважно значение. Ако старите канали се подготвели прекалено рано, горещото египетско слънце ги превръщало в прах, който се разнасял от вятъра; ако пък се подготвели прекалено късно, приливът можел да настъпи, преди подготовката да е завършена. За щастие приижданията на Нил били доста редовни и ставали в рамките на пет-десет дни почти по едно и също време всяка година. Понеже било необходимо да се знае предварително кога ще настъпи това време, жреците астрономи започнали да наблюдават звездите и да се учат по тях да предсказват годишните времена - един от най-ранните примери за сериозна астрономия. Математиката също трябвало да се развие, за да може точно да се измерва и пресмята площта на нивите, които Нил заливал всяка година. Фараоните били толкова жизненоважни за египетското общество, че древните египтяни считали историята си не за поредица от събития, а за низ от владичества на царете, през които се случвали събитията. Вместо да броят годините по ред, както при нас след 1998 година идва 1999-а, когато коронясвали нов цар, започвали нов календар - ден първи, година първа от царуването на Цар X. Ако царят умре, със следващия започвал нов календар - ден първи, година първа от царуването на Цар Y. Това до голяма степен помага на съвременните египтолози да установят продължителността на царуването на всеки фараон. Но освен това показва, че древните египтяни не възприемали единството по никакъв начин, нито дори във времето, без своя фараон.