Освен че поставяли цялата централна власт в ръцете на фараона, те гледали на него като на бог, гарантиращ безопасността им. Закрилата на фараона се описва в един от най-старите египетски митове. Историята разказва как веднъж бог Ре слязъл на земята в човешко тяло, за да царува като първия фараон. По време на неговото владичество страната процъфтяла като райска градина, никой не изпитвал лишения, не страдал, не боледувал. Поданиците на Ре живеели толкова безгрижен живот, че забравили да му отдават почит и уважение за рая, който им създал. Това разгневило Ре и той сътворил демон, жаден за кръв, в облика на лъвицата Сахмет и я пуснал срещу грешните си поданици, та да им даде незабравим урок. След като тя стръвно разкъсала стотици хора, уплашените оцелели отново се научили на уважение. Подлудена от кръвта обаче, Сахмет продължила да убива въпреки изричната заповед на Ре да престане. Ре събрал всички богове, за да измислят план за спасяването на човечеството. Той изпратил някои от тях да направят бира, а други да забъркат червена боя, за да оцветят бирата, след което заповядал да я оставят на земята. Когато Секмет дошла на следващия ден да разкъсва хората, видяла червената бира и понеже помислила, че е кръв, започнала да пие и пила, докато потънала опиянена в дълбок сън. Така Ре, пъровообразът на фараоните, спасил човечеството. След време обаче силата на Ре отслабнала и той се завърнал в отвъдния свят, като изпратил сина си Хор, сокола, да управлява на негово място.
За своите поданици фараонът бил въплътеният Хор и всеки следващ владетел добавял „Хор“ към името си.
Чрез своя Божествен баща Ре фараонът предпазвал човешката раса, но също така имал сила да я унищожи във всеки момент. Всеки поданик разбирал добре подтекста - само чрез безпрекословно подчинение и почести към фараона хората могат да държат настрана невъобразимите злини. Докато египтяните вярвали в това, трудно е човек да си представи как ще вдигнат ръка срещу един фараон.
Ерата на пирамидите
Пирамидите са върховното доказателство за това колко важна е била идеята за царската власт в древен Египет. Петстотин години след обединението на Египет от Нармер фараонът бил най-силният и мощен владетел по целия свят. След като бил възприеман за бог на земята, той изисквал вечният му дом да бъде паметник, достоен за един бог. Когато свършвали земните дни на фараона, мумията му била поставяна в построената за него пирамида, докато дойде времето да се възнесе на небето. Построени повече от хиляда години преди Тутанкамон, пирамидите отразявали ролята на царската власт в Египет - роля, която Тутанкамон е трябвало да приеме още като момче.
Като дете гледах по телевизията предаванията с Чарлтън Хестън и се чудех как робите са влачели огромните блокове, а жестоките надзиратели безмилостно са ги шибали с камшици. Винаги съм се питал защо робите не са се нахвърляли на надзирателите - определено са ги надвишавали по брой.
Отговорът е, че такова нещо изобщо не е имало. Пирамидите са строени със свободен труд, платен от фараона.
Когато министър-председателят на Израел Менахем Бегин посети Египет, спомена, че предците му са построили пирамидите. Той напълно грешеше. Не само че не са строени от роби, но пирамидите са били завършени дълго преди Мойсей и израилтяните да дойдат в Египет. Пирамидите са построени в началото на дългата египетска история и по времето на Тутанкамон вече са били древни. Дори като млада нация Египет е бил прекалено уверен в себе си. Помислете си само какво е било нужно, за да се построят пирамидите.
В Египет има повече от 70 пирамиди, а за да се построи нещо като Голямата пирамида в Гиза, са били необходими хиляди работници, които да се обединят в бригади и да работят по 20 години върху всяка от конструкциите. Работници в каменоломните отрязали и издялали 2,5 милиона варовикови блока, всеки от които тежал средно 5 тона. Други пренесли блоковете по Нил от каменоломната до Гиза. След като блоковете били разтоварени от шлеповете, натоварвали ги на дървени шейни и групи работници ги изтегляли нагоре, докато ги поставят на окончателното им място в пирамидата. Всичко това ставало без помощта на колелото, което би потънало в пясъка под тежестта на огромните товари. При построяването на Голямата пирамида денонощно, средно на всеки три минути в продължение на 20 години по един нов блок бил поставян на мястото му. Днес е трудно дори да си представим, че един-единствен строителен проект може да бъде толкова колосален, че за построяването му да са необходими 20 години. Само много богато и стабилно общество, предвождано от абсолютен владетел, би могло да си позволи подобно начинание. Думата на фараона била закон - каквото кажел, това се правело.