Почти всички погребални вярвания в Египет водят началото си от този мит. Фактът, че Изида търсела всички парчета от тялото на покойния си съпруг и му направила изкуствен фалос, говорят колко важно е било тялото да бъде непокътнато. Изида надвиснала над цялото тяло. Озирис запазва тялото, което е обитавал приживе. И накрая най-важното, тя казала точните думи, за да го възкреси. Така мумифицирането става жизненоважно за безсмъртието; тялото трябва да бъде запазено за живота след смъртта и е необходимо да се извършат съответните ритуали. Нагръдникът, който станал точно на Озирис, бил предшественик на ант- ропоидния ковчег, оформен по тялото на покойника, чието предназначение било да защитава тялото.
Митовете дават възможност да се надникне в същността на обществото и митът за Изида и Озирис не само разказва за безсмъртието, но също така и напомня, че в света има справедливост. В последната част на историята за бога сокол Хор той се бие, за да отмъсти за смъртта на баща си и побеждава чичо си Сет.
Не е изненадващо, че първото схващане за справедливост в света произлиза от Египет. За да има справедливост, трябва да има чувство за ред - вярването, че поведението трябва да се ръководи от определени правила. Това чувство за ред прониква във всички аспекти на египетското общество. Египтяните вярвали, че когато умрат, ще бъдат призовани да се явят в Залата на двойната истина - съд, председателстван от боговете на Египет. Там те отправяли молбите си и обяснявали защо трябва да бъдат допуснати в отвъдния свят. Ако се сметнело, че заслужават, били обявявани за „правогласни“ или „чийто глас е правдив“. При втория съд от едната страна на везните се поставяло сърцето, а от другата страна - камилско перо, йероглифския символ за Маат - богинята на справедливостта. Ако перото на праведносгта натежи, понеже сърцето не е обременено със злини, на починалите се позволявало да продължат към отвъдния свят.
Ако натежи сърцето поради сторените злини, то било хвърляно на чудовище с тяло на крокодил и глава на хипопотам, което наричали „поглъщачът на сърца“. Когато чудовището изяде сърцето, човекът преставал да съществува. Когато западните правораздавателни системи избирали символ на справедливостта, те предпочели везните на египтяните. В мита за Озирис Сет, който олицетворява злото, представлява постоянна заплаха за божествения ред, защото той не е убит в битката, а само победен. Така че Египет трябвало да бъде винаги нащрек - злото, което се излъчвало от Сет, вечно дебнело и чакало удобен момент да наруши „маат“, божествения ред.
В края на краищата отговорността на фараона била да установи и поддържа божествения ред на земята и веднъж в годината царят плавал по Нил на царската си ладия, като участвал в мистерийна пиеса, с която осигурявал триумфа на доброто над злото на земята. Пиесата се основавала на мита за Озирис и е най-старата записана драма в света. Тя се казва „Триумфът на Хор“, както е издълбано на стената на храма на Хор в Едфу, Южен Египет, фараонът играел ролята на бог Хор.
Жречеството
Египет се разраствал, а фараонът, зает с управлението на увеличаващата се администрация, вече не можел да посещава всеки храм, за да поднася необходимите дарове на боговете и да произнася богоугодни молитви, още повече, че храмовете били доста. Всеки град си имал божество, което да го закриля - богът крокодил Себек, богът с глава на ибис Тот, богът сокол Хор. Стотиците египетски богове из храмовете по протежението на Нил били кой от кой по-високопоставени в йерархията.
Необходими били хора, които да заместват фараона в светилищата на боговете, които да принасят дарове и да казват молитви с пожелания за успешно пътуване на слънцето през нощта. И така в ранната египетска история били избрани неколцина мъже, които да казват молитви и да изпълняват ритуали вместо царя. Това били египетските жреци. Те играели важна роля за религията, но не допринасяли с нищо за икономиката на нацията. Жреците били лукс и белег за просперитета на Египет. Тези заместници на фараона наложили модел на поведение на жречеството за хиляди години напред.