Когато говорим за египетските жреци, не бива да ги приемаме за съвсем чисти духовни служители на боговете. Тези мъже можели да бъдат безскрупулни, способни да творят зло, а в подобна голяма бюрократична система възможностите за това били много.
Ролята на главния жрец на храма обикновено се унаследявала. Разполагаме с автобиографии на жреци, които казват, че тази длъжност преди се е изпълнявала от баща им и дядо им - пророк на бог Мин, главен жрец на Амун и т.н. При толкова многобройно жречество имало много възможности за способни и амбициозни млади хора да се издигнат на върха. Главният жрец на даден храм управлявал нивите, овощните градини и едрия добитък на храма - това е административна длъжност, която способствала за голямо лично богатство и власт. Заедно с длъжността главен жрец идвали имоти, слуги, подаръци, подкупи и всички други капани за благородниците. Вторият и третият пророк на бога били подчинени на главния жрец, а под тях стоели безкрайни жречески чинове и касти - йерархия, която може да съперничи на всяка голяма съвременна корпорация.
Различните клонове на жречеството били в жестока борба помежду си, като всеки отстоявал, че неговият бог е по-велик и търсел специалното благоволение на фараона заедно с наградите, които произтичали от него. В Мемфис, близо до днешно Кайро, главният бог Птах, който създал вселената, бил провъзгласен за най-важен от боговете. Обаче всеки град твърдял, че неговият бог е най-важен. Да изведеш своя патронен бог в предните редици не само означавало да спечелиш червени точки по теология, но това било и борба за богатство и социален статут - нещо, което жреците на Египет знаели твърде добре.
Жрецът можел да се издигне и по заслуги и често обикновените писари след известно време успявали да заемат високи длъжности. Всеки храм имал собствена йерархия на жреците, различни групи жреци изпълнявали специфични задължения и за всяка група имало специални привилегии. Писарите на храмовете водели подробни описания на даровете, дадени на храма от фараона, записвали годишните реколти от земите на храмовете, правели инвентаризации на складовете - за зърно, вино, ленени платна и злато. Преписвали свещените молитви върху папирусови свитъци, така че жреците, които четат молитвите, да разполагат с чисти екземпляри. Други писари работели като библиотекари на храма, систематизирали папирусовите свитъци, за да бъдат намирани лесно за справки. Освен религиозните текстове в храмовете се пазели и медицински папируси за жреците лекари, както и книги за тълкуване на сънищата, за да може всеки, който иска, да научи какво означават сънищата му.
Столистите били жреци, които стоели пред статуите на боговете. Те следвали точно определен всекидневен ритуал на преклонение, за да поддържат доброто разположение на боговете. Всеки ден в определено време столистите влизали в най-святата гробница - най-вътрешната свещена стая на храма, вземали статуята на бога от светилището и извършвали сутрешните ритуали. Богът бил помазван с ароматни масла и тамян за спечелване на благоволението му, давали му се най-избрани храни, после бил повиван в чисто бяло ленено платно и поставян обратно в святата гробница. При затварянето и залостването на вратите се пеели молитви и се казвали заклинания.
Много от жреците на по-низшестоящи постове били женени, имали семейства и работели извън храмовете. Те били дърводелци, учители и писари, които през определени периоди от време служели по трийсет дни в храма и след това се връщали към светския си живот. Когато фараоните завладявали чужди земи и се връщали у дома със злато и пленници, те дарявали част от завоеванията си на храмовете, за да благодарят на боговете, че са ги закриляли по време на битките и за да си осигурят тяхното благоволение и в бъдеще. Чуждите пленници станали значителен източник на работна сила и поддържали храмовете, а също и прилежащите към тях земи и овощни градини, фараоните често давали на храмовете големи парцели земя, така че отглежданият добитък и селскостопанската продукция да им осигуряват стабилен годишен доход. Всеки следващ фараон се стараел да надмине щедростта на предшественика си и храмовете станали неимоверно богати, а жреците наброявали десетки хиляди. В годините точно преди раждането на Тутанкамон египетското жречество вече тънело в най-голямата бюрокрация, която светът някога е познавал, и представлявало мощна сила, втората след фараона.
Интересно е, че въпреки завладяваните от фараоните чужди земи Египет така и не станал истинска империя. Египетските богове си били богове само на Египет, а фараонът бил цар на Горен и Долен Египет, но не и на света. Животът по бреговете на Нил бил прекалено хубав, за да им се иска да живеят където и да било другаде, да колонизират и да населяват чужди земи. Ако умрат на чужда земя, далеч от египетските балсамьори, телата им можело въобще да не бъдат мумифицирани и така да бъдат загубени всички възможности за безсмъртие. По-добре било да се живее в Египет. Затова, когато всяка година фараонът повеждал армията да завладява съседните държави, войските винаги се връщали у дома. За египтяните центърът на вселената бил Египет, а центърът на Египет бил фараонът.