Много от нашите разбирания за древен Египет идват от вярванията на египтяните за живота след смъртта. Те вярвали, че буквално могат да отнесат всичко със себе си, затова гробниците били пълнени с мебели, храна, дрехи, дори игри, за да се забавляват в отвъдния свят. Имало луксозни предмети, неща от практическа необходимост и такива за задоволяване на прищевките. Подготвяли се за пътешествие до място, където никога не са били, и понеже не били сигурни какво ще им трябва, си взимали от всичко.
Гробниците са огледало на ежедневния живот в Древен Египет. Съдържанието им било подреждано внимателно като в миниапартамент, струпвали предмети един върху друг и ги натъпквали във всеки свободен ъгъл. Върху леглото понякога поставяли тоалетните принадлежности на стопанката на къщата - любимите ѝ аромати и масла, както са си били в алабастровите шишенца, гримовете ѝ в тънки керамични туби. До тях можело да сложат комплекти фино ленено бельо, дрехи и храна - най-разнообразни видове хляб и сладкиши, стъкленици с вино от най-предпочитаните лозя, запечатани за вечността, джолани месо, печени патици: това било подготовка за най-големия пикник.
Ето откъде знаем как са яли и пили по гощавките си египтяните, какви дрехи са носели и какви са били мебелите им. Изобразяваните по стените на гробниците сцени понякога са не по-малък източник на информация.
Всеки древен египтянин искал да бъде безсмъртен и възможностите да го постигне били пряко свързани с богатството и общественото му положение. Каква гробница ще можеш да си позволиш за живота в отвъдния свят зависело от това какви са ти възможностите приживе. Красиво изрисуваните гробници, които виждаме в книжките за древно изкуство, били приготвяни за египетската аристокрация. Благородниците инвестирали колкото можели да си позволят в своите гробници, а понякога, като знак за специално признание, фараонът можел да предостави първокласно място за гробница на придворните си. За повечето египтяни - земеделците, занаятчиите и работниците - нямало хубави гробници, обзаведени с мебели, храна и луксозни предмети. Когато му идвало времето, обикновеният човек бил увиван в чаршаф, вероятно от собственото му легло, и поставян в масов гроб за бедните. Там, заобиколен от стотици покойни съседи, очаквал възкресението си. Тъй като повечето обикновени хора не можели да пишат, не са оставили писмени паметници, никакви бележки за своите надежди и проблеми, нито историите на своя живот. Повечето от нещата, които знаем за Древен Египет, идват от привилегированото малцинство. Идеята за декориране на стените на гробниците със сцени от ежедневния живот се основава на принципа на древната египетска магия - ако явно покажеш нещо, то ще се сбъдне в отвъдното. Стените на египетските гробници са покрити с изображения на покойника как пирува, ходи на лов, на риболов, как надзирава полската работа в собствените си имоти. Почти винаги изобразявали цялото семейство - жената, децата и домашните любимци, за да не е самотен покойникът в отвъдния свят. Когато гледам рисунките по стените на египетските гробници, ми се струва, че за тях животът в отвъдното е бил точно като в този свят, само че малко по-хубав. По стените на гробниците изобщо не се виждат опърпани полски работници. Може да работят на нивата, обаче са облечени в най-хубавите си ленени роби.
Понякога високопоставени държавни служители написвали биографията си на стената на гробницата, изброявайки заслугите си в хронологичен ред. Военните често изписват живи истории за своите набези, царските писари разказват за задълженията си в двореца, а губернаторите изброяват териториите, които са управлявали, и данъците, които са събирали за царя. Понякога везирите, еквивалентът на днешните министър-председатели, изброяват своите служебни задължения. Всяка гробница е миниатюрно изображение на живота на покойника. Запазени от сухия египетски климат, гробниците представляват триизмерни енциклопедии на Древен Египет.
Като пазители на писаното слово, жреците често охранявали регистрите - съществена част от всяка бюрокрация, а с разрастването на Египет нараствал броят на пазителите и значението на тази длъжност. Тъй като плодородната земя по протежението на Нил давала по няколко реколти, фараонът събирал излишъка (първообразът на данъците), за да плаща на войската и жреците. За събирането на данъците били необходими счетоводители, които да пресмятат реколтите, произвеждани от всеки земеделец, и да отбелязват колко е внесено в зърнохранилищата на фараона. Процъфтяващата икономика на Египет произвеждала много бюрократи и когато някой станел писар, поемал по сигурен път нагоре. Древните текстове поощряват младежта да се учи да пише: „Няма да е необходимо да маршируваш във войската, робата ти ще е чиста, няма да има нужда да работиш на полето в най-голямата горещина на деня.“ Веднъж научили се да пишат, и поемали нагоре по йерахичната стълбица. Имало всякакви видове писари. Някои прекарвали дните си да описват материалните запаси в складовете и имали титли от рода „писар на Амун“, други пишели религиозни текстове и били наричани „пазители на тайните“. Ако покажели способности, можели да станат „царски писари“ и да работят в двореца, където вероятно водели царската кореспонденция или съчинявали надписи, които впоследствие били гравирани по стените на храмовете.