Повече от век след Пиопи Египет нямал истински цар, защото местните губернатори се борели за надмощие. Дори и в този период на слабост Египет не бил завладян от чужда държава. Естествените прегради от пясък и вода издържали. Най-сетне един от местните владетели - цар Нармер - обединил земите и Египет имал своя фараон. Като лодка, която се изправя, след като е била разлюляна, Египет се върнал в старото положение, което му се отразявало толкова добре. С единствен абсолютен владетел, предвождащ силна армия, и с наличието на жречество божественият ред се върнал на земята.
Все още ни делят 800 години от управлението на Тутанкамон, а досега говорихме само за политически сили, царска власт и жречество. Ще бъде прекалено опростено да разглеждаме Египет само като широка механична система, изцяло подчинена на физическите закони. Личностите също са допринесли за величието на Египет. Време е да се запознаем със семейството на Тутанкамон.
Бележки:
1 Тревър Уоткинс, „Началото на войната“ във Войната в древния свят, ред. сър Джон Хакет.
2 Йиджъл Йадин, Изкуството на войната в библейските земи, т. 1.
3
Предшествениците
на Тутанкамон
Великата Осемнайста династия
Уважавай знатните, поддържай народа си.
Укрепвай границите си и граничните пазачи.
Хубаво е да се работи за бъдещето,
хората почитат живота на далновидния.
цар Хету Небкауре ок. 2150 г. пр. Хр.
Египет вярвал, че по право му се полага да заема върховно място в света и да доминира над съседите си. Фактически историята на Египет може да бъде разглеждана като поредица от завоевания - такъв бил естественият ред на нещата. За да поддържа върховенството си, фараонът многократно повеждал войската извън Египет, завладявал нечия чужда земя и се завръщал у дома с всякакви ценности, каквито могат да бъдат пренесени. Победената държава трябвало всяка година да изпраща своята „дан“, иначе фараонът щял отново да се върне. Днес бихме нарекли това агресия, но всъщност такъв е бил животът в древния свят. Нито един фараон не се е хвалил с думите: „По време на моето управление изобщо нямаше битки“.
Ежегодните инвазии били необходими, защото Египет никого не колонизирал. Завладявали чуждата държава и толкова, а после се връщали у дома и си чакали годишния „данък“. Но пък когато египетската войска се изтегляла обратно, чуждите държави нямали голям стимул да изплащат контрибуции, затова фараонът трябвало отново да повежда армията си натам и цикълът се повтарял. Войната била естественият ред в Египет.
Тутмос I, един от първите фараони от династията на Тутанкамон, е добре известен с военните си походи, но е значим и с това, че е станал причина фараоните от Новото царство да бъдат погребвани в Долината на царете, а не в пирамиди. Един биографичен надпис, направен от Инени, надзирателят на строителната дейност на гробницата на Тутмос, описва как е била построена самата гробница:
Огледах внимателно изкопа в скалата за гробница на негово величество сам, без никой да вижда, без никой да чува: Тази работа ми беше по сърце, добродетел ми е мъдростта - не ми беше давана заповед от никой старейшина. След години аз ще бъда възнаграден за моята мъдрост от онези, които ще подражават на това, което съм направил. 1
Потайността наистина била от критично значение, ако искали тялото на Тутмос да бъде защитено. Скоро след падането на Древното царство разбойници нападали и плячкосвали пирамидите в Гиза и всички тела били унищожени.