Когато най-после управлението се стабилизирало, фараоните от Средното царство подновили строителството на пирамидите, но вече малобройната работна сила и намалените средства довели до промяна в интериора - вътрешността на гробниците била иззидана от кирпичени тухли, покрити с тънка каменна облицовка. Но тези пирамиди също били пляч- косвани, затова тайната гробница на Тутмос, изкопана в скалите на пустата долина, имала за цел да надхитри грабителите.
Осем поколения по-късно Тутанкамон щял да се присъедини към своя августейши предшественик на същото това място, което впоследствие станало известно като Долината на царете. През тези поколения се родили някои от най-великите монарси, които са управлявали Египет.
Прадедите на Тутанкамон, царете от Осемнайста династия, издигнали идеята за фараона войник до незнайни преди това висоти. Тутмос I създал армия от хиляди добре обучени и добре въоръжени наемни войници. Това било нещо съвършено различно от малките военни части, които сформирал Нармер, а армията разполагала и с едно предимство, за което Нармер е нямал и идея - колесницата.
Колесниците, в които седели двама мъже - кочияш и стрелец с лък - били теглени от два коня. Дървото за направата им било внесено отвън - колелата били от бряст за еластичност, а корпусът бил изработен от ясен за здравина. Подът бил направен от кожени ремъци и покрит с кожена постелка - така се омекотявало тръскането при движение и се осигурявала относително стабилна платформа, откъдето стрелецът да мята стрелите си. Общо взето, колесницата представлявала лека конструкция, теглена от силни коне.
В подкрепа на колеснициите имало пехота. Всеки войник носел кожен щит, копие, бойна секира и нож. Пехотата изминавала по 15 мили на ден. Когато Тутмос I приключил с нашествията си, Египет владеел 700-те мили земя, намиращи се между него и река Ефрат. На брега на Ефрат Тутмос I издигнал стела - голяма заоблена каменна плоча, която служела като своеобразно информационно табло на Древен Египет. Ако някой искал да обяви нещо, гравирал го на стела, а Тутмос I по този начин провъзгласил новозавладените земи за северна египетска територия.
Единственото живо дете на Тутмос и неговата царица била принцеса Хатшепсут. В древноегипетския език няма дума за „царица“, фразата, която превеждаме така, всъщност означава „великата съпруга на царя“. Ако Хатшенсут му беше син, царската корона е щяла да премине направо у него, но проблемът бил, че е момиче. Невинаги става ясно по какъв начин е бил избиран престолонаследникът за трона. Не било така просто както в Англия, където законите за първородството гласят, че тронът се унаследява от най-големия син на краля, и има конкретни законови разпоредби за всякакви евентуални случаи. В Египет фараонът имал няколко съпруги и е имал право да се жени за сестрите си, така че понякога ставало доста сложно, докато се разбере кое от децата може да го наследи. Като цяло правилото, известно ни като „теория за наследниците“, било приложимо почти във всички случаи - който се омъжел за най-възрастната и най- близка на царя дъщеря, ставал фараон. Когато Тутмос I умрял, синът му Тутмос II от една от вторите му съпруги се оженил за своята полусестра Хатшепсут - най-голямата дъщеря на фараона. Бракът с Хатшепсут осигурил правото на Тутмос II да наследи престола. Двойката управлявала щастливо и безметежно в продължение на 20 години. Когато Тутмос II умрял, оставил две деца - едно момиче от Хатшепсут и младият Тутмос III, чиято майка не била от царски произход. Хатшепсут управлявала като регентка на момчето около седем години. После изведнъж се случило едно от най-невероятните събития в египетската история - Хатшепсут променила царската си титла от „царица“ на „цар“; накарала да ѝ направят портрет в цял ръст, облечена в пълната царска одежда на фараона, и да ѝ нарисуват брада. Това бил прецедент в консервативния Древен Египет. Хатшепсут била добър администратор и нейното владичество донесло просперитет на египетската държава. Това, че предпочела да я изобразяват като цар, поставило няколко предизвикателства пред художниците и писарите в двореца. Как трябвало да говорят за фараона - като казват „негово величество“ или „нейно величество“? (Те се обръщали към нея и по двата начина.)
След смъртта на Хатшепсут - на десетия ден от шестия месец на двайсет и втората година на своето управление - (февруари 1482 г. пр. Хр.) - Тутмос III станал единствен владетел на Египет и със завоеванията си се превърнал в най-великия военачалник, който Египет въобще е познавал. В шестнайсетте години след смъртта на Хатшепсут Тутмос III предвождал четиринайсет военни похода северно от Египет, поради което египтолозите го нарекли „египетския Наполеон“. В трийсет и третата година от управлението си, воювайки, Тутмос стигнал до река Ефрат, разгромил царя на Митани и издигнал своя собствена стела до тази на дядо си, а също и още една от другата страна на реката.