Поколение след смъртта на Хатшепсут Тутмос накарал да заличат името ѝ от всички паметници, като се опитал официално да премахне всяка следа за нея от аналите на Египет. Твърде революционно било да признае, че една жена е била цар на Египет. Това заличаване на името и паметта на фараона станало злокобен прецедент. Сто години по-късно в Египет щяла да настане още една подобна чистка. Този път мишената е Тутанкамон.
Когато Тутмос III умрял след 44-годишно царуване, Египет бил превърнат във военна сила, от която се страхувал целия Среден изток. Той бил пра-пра-прадядо на Тутанкамон. Останалите фараони между Тутмос III и Тутанкамон поддържали великата традиция на дедите си. Издигнали Осемнайстата династия до върхове, непознати в дотогавашната, а и в по-късната славна история на Египет.
Започват да се появяват преките предшественици на Тутанкамон. Двайсет и пет години преди раждането му Египет се управлявал от неговия волеви и решителен дядо Аменхотеп III - човек, чиято смелост и сила ще отекват силно в съзнанието на следващите фараони. Тъй като баща му публично го провъзгласил за свой наследник, Аменхотеп бил сигурен в домогванията си към трона и успял да сключи брак с обикновена жена. В чест на брака си с жената на име Тейе той пуснал една древноегипетска „телеграма“ - гравиран камък във формата на скарабей (бръмбар, който е свещеното животно на бога Ре). От долната страна на скарабея имало надпис:
...и великата съпруга на царя, Тейе, да живее тя.
Името на нейния баща е Юя, името на нейната
майка е Туя, а тя е съпруга на могъщ цар.
Всичко сочи, че бракът е бил успешен. Има статуи с изображение на царя и Тейе до него, изваяна в почти същия ръст - голяма чест за царицата.
Царствеността винаги е изобразявана идеализирано, но портретите на Тейе често разкриват и нещо личностно. Прекрасната скулптурна глава на царица Тейе в Берлинския музей говори за красавица с правилни черти, силна жена, която постига каквото иска.
Тейе родила на царя шест деца - четири дъщери и двама сина. Принцесите получили важни титли. Едната дъщеря, Сит-Амун, била наречена „съпругата на царя“, което според някои египтолози означава, че се е омъжила за баща си.
Често сестри се омъжвали за полубратята си, но фараоните рядко се женели за дъщерите си. Най-големият син, който се казвал Тутмос по името на предшественика си, бил подготвен за трона, получавайки длъжността главен жрец на Мемфис - една от двете столици на Египет (заедно с Тива).
Това бил проницателен ход от страна на Аменхотеп III. Винаги е било политически благоприятно да почиташ боговете на Египет, а сега в редовете на могъщото жречество той внедрил верен член на семейството си. По-малкият син Аменхотеп бил кръстен на баща си, но не се споменава в нито един от царските надписи, няма никакви статуи с неговия образ, а името му личало само на една счупена кана за вино. Така неблагонадеждно започва биографията на бащата на Тутанкамон - принц без бъдеще. В следващата глава ще разгледаме по-подробно това загадъчно начало.
Царуването на Аменхотеп било най-близкото до рая състояние, постигнато от Египет или от която и да била друга държава. Никога дотогава не били текли така изобилно благовонни масла и мехлеми, тюркоази, лазулит, никога не е имало толкова много златни огърлици, толкова много врати, украсени с красиво и ароматизирано кедрово дърво.
Имало изобилие от храна и царял мир. Благодарение на предшествениците на Аменхотеп Египет сега твърдо властвал над целия регион от северна Сирия до петия праг на Нил (централната част на Судан). Рядко се налагало войската да демонстрира мощта си в бой - толкова добре си били научили урока съседните държави при по-ранните египетски нашествия. От Нубия (Судан) постоянно течали потоци злато, а западната пустиня поддържала икономиката на Египет изключително силна - до такава степен, че един чуждестранен цар, който поддържал връзка с Аменхотеп, отбелязал: „Златото е като праха в твоята държава, човек само трябва да се наведе да го вземе.“2 От юг, от Куш, идвали слонски бивни, жирафски кожи и абаносово дърво за мебелите в двореца. От Афганистан идвал лазулит, с който се гравирали изображенията на боговете върху амулети и се инкрустирали бижутата. По това време по Средиземноморието вече навлизали чуждестранни търговци. Ог Крит се внасяли екзотични кани за двореца, Кипър давал мед на кюлчета. Аменхотеп служел на боговете, а те били благосклонни към Египет. Навсякъде кипяла бурна търговия.