Аменхотеп III и царица Тейе водели космополитен живот и успешно интегрирали двете половини на държавата. Те често пътували до Мемфис и Тива. Северната столица Мемфис била разположена на мястото, където започват разклоненията на делтата Нил, които се вливат като ветрило в Средиземно море. Това бил административният център на Египет, където се намирала резиденцията на царя и откъдето той управлявал страната. Там държали националните архиви и там живеели хилядите бюрократи. Днес малко е останало от Мемфис, защото мястото било залято от придошлата вода. Тук колосална статуя, там масивна колона - само те подсказват, че някога това е било най-активното средище на света. Жалко, че административните сгради на града са били строени от сушени на слънце тухли от нилска тиня и прииждащата река постепенно ги е върнала в калта, откъдето са дошли. Дворецът имал същата съдба. Всички ценни документи от архивите с времето се разпаднали и изгнили - такава била съдбата на папирусите. Прекрасните храмове постепенно се скрили от погледа и потънали във влажната земя.
Пътешествието на разстояние 400 мили от Мемфис до Тива отнемало на царската лодка около три седмици плаване срещу течението. Лодката представлявала огромен теж- коподвижен съд, дълъг вероятно шейсет метра, съграден така, че да е удобен за плаване по реката. По пътя Аменхотеп спирал, за да извършва ритуали в храмовете - събития, които щели да се помнят дълго и поколения жреци с умиление щели да преживяват краткотрайното си доближаване до жив бог.
Ако Мемфис е бил като Вашингтон - оживен и кипящ от дейност административен център, то Тива е била като днешния Париж - богата, бляскава и съблазнителна. Тива била изпълнена със сгради със сакрално предназначение, построени в чест и за прослава на боговете. При всяко военно завоевание предците на Аменхотеп изсипвали огромни дялове от плячката си в храмовете па Тива в знак на благодарност за успехите си.
Хазните преливали от злато, складовете пращели от безброй топове бяло ленено платно, от което се правели одеждите на жреците, всякакви продукти пристигали в неспирни потоци от хилядите акри дарена на града обработваема земя. Жреците били богати и изграждали своята независимост - благодарение на земята си имали пшеница, добитък, зеленчуци и всичко, от което се нуждаели, освен това им оставал излишък, който можели да продават.
И така, когато царската лодка най-после пристигнела в Тива, Аменхотеп и Тейе вероятно били посрещани от въодушевени, благоденстващи жреци. Омир нарекъл Тива „града със стоте врати“ заради безбройните огромни пилони, които формирали входовете към построените един до друг храмове. И наистина в Тива имало храмове на много богове, но причината градът да бъде толкова важен бил богът патрон Амун, „скрития“. На него египтяните приписвали възкръсването на страната си от анархията и чуждото господство, настъпило след края на Старото царство. Почти хиляда години преди Аменхотеп фараоните били приели Амун като свой специален закрилник и му поднасяли дарения, при което Тива ставала все по-красива. За да придадат на култа на Амун ореола на древност, египтяните го слели със слънчевия бог Ре. Амун-Ре бил наречен „царят на всички богове“ и му бил придаден облика на фараон. Особено се подчертавала войнствеността на бога - той бил изобразяван с оръжие в ръка, носел висока корона, над която стърчали две щраусови пера. Възпявали го като царя завоевател и страшния владика на света. Бил женен за богинята Мут. Заедно с техния син Хонсу те образували триадата, свещеното семейство на Тива.
Името на Аменхотеп означава „Амун е доволен“. Той продължавал да конкурира делата на всички предишни фараони в стремежа си да заслужи благоволението на Амун- Ре. Вероятно подтикван от жреците, дядото на Тутанкамон предприел грандиозно строителство за прослава на главния бог на Тива и на себе си. Изглежда, че той самият е бил искрено вярващ. Нарекъл най-големия си син Тутмос „Тот е роден“ - в чест на Тот, бога на луната и мъдростта, изобретил писмото. Вторият му син като него самия носел името на Амун, на когото била кръстена и най-голямата му дъщеря.
Фараонът започнал да засвидетелства почитта си към Амун с обогатяването на главното светилище в Карнак - най-големият религиозен комплекс в света. Той представлява комплекс от храмове и гробници, разположен на цели акри земя, който постепенно се разраствал през вековете, като всеки следващ фараон посвещавал свой паметник на боговете. Когато Аменхотеп започнал да доразвива главното светилище на Амун в Карнак, пилоните на Тутмос I и дъщеря му Хатшепсут все още стояли там. Хората все още се възхищавали на обелиските на Тутмос - първите, които въобще били построени в храма в Карнак.