Аменхотеп построил пред обелиските на предшествениците си двойка огромни входни колони (т. нар. III пилон), които превъзхождали по размери всички построени по-рано. Корнизите на капителите им били боядисани в светли цветове и изглеждали като многоцветни гирлянди, развяващи се на близо двайсет метра височина, а колоните били покрити с бляскав електрон (сплав от злато и сребро). Импозантната постройка била посветена на Амун.
На 2400 метра от Карнак, в центъра на Тива, се издигал друг многозначителен храм. Веднъж годишно подстригани до голо жреци занасяли тежката златна статуя на Амун в специална свещена ладия от издълбано дърво, други пренасяли статуята на неговата жена Мут до нейния кораб и в специален конвой всички отплавали към този храм. Жреците обличали най-фините си бели роби и се присъединявали към знатните особи, накичени със сребро и злато, и всички лодки се понасяли в процесия, наречена „Красивия фестивал на Харем“ - най-важният и най-честван празник на Тива. Празненството пресъздавало сватбата на боговете и последвалото брачно блаженство. Представлението се изпълнявало в „Южния харем“ - малък храм, който се използвал само веднъж годишно. Аменхотеп наредил на архитектите си да заместят стария храм с красива, пропорционална и по-внушителна сграда. Те направили колонадна зала от седем двойки величествени лотосови колони, които водели към открит вътрешен двор. От двете страни на двора били издигнати двоен ред колони във формата на папирусови пъпки, които правели сянка, а преди да се излезе в открития двор, имало гора от колони. След двора в другия край на храма било построено двойно светилище, светая светих, където се съхранявали златните статуи на Амун и Мут. Аменхотеп надминал дори себе си с тази прослава на великия бог. Това бил най-големият храм, построен само от един фараон.
Аменхотеп взимал толкова присърце тези строителни проекти, че си построил дворец от другата страна на реката, където все още имало свободна земя, за да може едновременно да живее в удобство и да наблюдава строежа. Само няколко стени са оцелели от неговия дворец, понеже бил построен от нетрайни калени тухли и бил предназначен да издържи само докато трае животът на един фараон. Все пак останалото е достатъчно да ни покаже, че е бил прекрасна сграда. Подовете били изрисувани в светли цветове, изобразяващи природни сцени, а на стените имало цветни декоративни релефи. Дворецът представлявал комплекс от отделни сгради - за царя и неговите слуги, за царицата и нейните придворни дами, за кухнята и за още няколко други за дворцовата охрана.
В допълнение имало голяма аудитория или фестивална зала, където Аменхотеп празнувал специални юбилеи от дългото си царуване. Животът там трябва да е бил като за много претенциозни натури. Изглежда, че въпреки близостта до Нил Аменхотеп построил изкуствено езеро зад двореца, достатъчно голямо, за да може царица Тейе да се вози на ладията си.
Колкото повече време минавало, толкова повече личността на Аменхотеп се сливала със славата на града. Той поръчал две свои седящи статуи, високи по двайсет и три метра - най-големите, които въобще са изваяни с лика му, които били поставени така, че да показват пътя към новия храм, издигнат в негова памет. Днес нищо от този храм не е останало, но масивните статуи на седналия Аменхотеп все още гледат към Тива. Това са прославените „Мемнонови колоси“, които удивлявали посетителите в древността. Несравнимият хъс на Аменхотеп към строителството сигурно е заредил града с безпрецедентно оживление. Той дал стабилна работа за дълго време на хиляди работници, които копаели, режели, шлифовали и пренасяли тонове камъни. Стотици художници и ваятели рисували сцени в бляскавите нови храмове и луксозния дворец. В Тива се сипели богатства както никога преди това. Градът бил обгърнат от някаква магия, която заседнала в сърцата на поетите. В един от химните в прослава на Тива от късното Ново царство се казва: „Тя се нарича „Градът“, всички останали са в нейната сянка, за да могат да стават по-величествени чрез нея.“3