Много скоро по бреговете на Нил се издигнали величествени сгради с прекрасни фасади, които скривали не толкова съвършената вътрешност. Къщите и магазините на простосмъртните били пръснати разбъркано между храмовете, мръсните тесни извити улички приличали на мъглива плетеница.
Градът бил шумен, изпълнен със звукове от коне, патици и прасета, хората били заети с работата и оцеляването си. Въпреки че живеели в най-великия град в Египет, обикновените хора водели все така труден живот. Над домовете им непрекъснато висели облаци прах от продължителното рязане и шлифоване на камъните за строежите. Било претъпкано с всякакви животни, издаващи остри миризми, и нямало отърваване от мухите, въшките и бълхите.
При целия си блясък и енергия, или може би именно поради тях, Тива започвала да се съмнява в себе си. Много хора от по-висшите класи смятали, че жреците на Амун са станали твърде богати, твърде материални и твърде могъщи. Въпреки че царят и благородниците от града продължавали да отдават почест на Амун, с течение на времето някои от вярващите започнали да се интересуват и от други култове. Аменхотеп прокарал пътя, когато приел новото име „Бляскав слънчев диск на цялата земя“. В двореца станало модно да се съзерцава природата на слънчевия диск - Атон. Царят не бил единственият, който споделял този интерес, защото парица Тейе нарекла ладията си за разходка „Сиянието на Атон“. Най-високопоставените хора вече се замисляли по религиозните въпроси, а не просто механично следвали старите ритуали. Това дълбоко повлияло на съзнанието на стоящия в сянка, втори но рождение син на Аменхотеп, който не след дълго щял да се качи на престола.
За последно свое обиталище Аменхотеп избрал едно отдалечено пресъхнало речно корито на запад от Долината на царете, което никога преди не било използвано. Защо не е предпочел да бъде погребан близо до августейшите си предци от Осемнайста династия, никога няма да разберем. Аменхотеп III имал собствено мнение по този въпрос.
След това голяма трагедия сполетяла стария цар и неговата съпруга - най-големият им син Тутмос, главният жрец на бог Птах, умрял. Този син бащата подготвял за свой наследник. Мъката им вероятно е била изключително разтърсваща и се подсилвала от факта, че Аменхотеповите планове за бъдещето умрели заедно с неговото момче. Сега сериозно възникнал въпросът кой да наследи фараона. Той имал втори син, наречен Аменхотеп като баща си, но вероятно има причина, поради която толкова рядко се споменава за него. Възможно е да е страдал от някоя твърде странна болест.
Без съмнение е имало и други претенденти за трона, вероятно синовете на Аменхотеп от другите му жени, които били принцеси от чуждестранни държави, но само един бил дете на Тейе. Тя сигурно е направила успешни машинации в негова полза, защото, въпреки всичките си здравословни проблеми, той става престолонаследник и дори повече. Царят направил един, на пръв поглед изненадващ ход, като назначил по-малкия си син Аменхотеп за сърегент, което означавало, че двамата ще царуват заедно. Така нямало да има спор кой ще стане цар на Египет, когато старият цар умре. Въпросът е защо Аменхотеп III, енергичният и могъщ владетел, се е съгласил да дели властта си?
Отговорът вероятно може да бъде намерен в мумията на Аменхотеп III, която била открита през 1898 година при странни обстоятелства от един твърде темпераментен егип- толог. Французинът Виктор Лоре за кратко време председателствал Службата за египетски антики. Избухлив по природа, Лоре бил неподходящ за високата административна длъжност и успял да влезе в конфлифкт и с египетските, и с европейските власти, в резултат на което останал на тази длъжност само две години. Едва имал време да предприеме първите систематични разкопки в Долината на царете, при които открил ограбените гробници на Тутмос I и Тутмос II. Освен това открил гробницата на Аменхотеп II, в която се крие и отговорът на нашия въпрос.
Тази гробница също била ограбвана. Строшени парчета от сини керамики и дървени погребални предмети с името на Аменхотеп II били пръснати във входния коридор на гробницата, когато Лоре я открил. Лоре пропълзял по коридора и се натъкнал на квадратна шахта или „кладенец“, предназначен да улавя водата, за да може погребалната стая да си остава суха по време на редките краткотрайни бури в Долината на царете. Лоре поставил стълба напряко през кладенеца, за да може да премине, и така се озовал в преддверие с четири пилона във формата на квадрат, където видял изпочупени погребални лодки - образци на всичко, от което фараонът би имал нужда в отвъдния свят, позлатени образи на царя и изпочупени ушабти на слуги, които трябвало да оживеят в отвъдния свят и да са готови да изпълняват всякакви необходими задачи. Вече било късно през нощта, Лоре бил уморен и понеже единствено неговата свещ осветявала сцената, въображението му политнало. Светлината от свещта му попаднала върху нещо, за което не бил подготвен: