Пристъпих напред (между две колони) със свещта в ръка и, каква ужасна гледка - там върху лодката лежеше труп, целият черен и отвратителен, гримасничещото му лице беше обърнато към мен и ме гледаше, а дългата му кестенява коса бе разпиляна на редки кичури около главата му. Дори за миг не си помечтах, че това може да е разопакована мумия. Краката и ръцете изглеждаха свързани с тялото. В гръдната кост зееше дупка, в черепа също имаше отвор.
Това човешко жертвоприношение ли беше? Или убит от съучастниците си крадец при кървавото разпределяне на плячката, или пък беше убит от войници, намесили се да прекратят ограбването на гробницата ?4
Лоре е видял мумията на принца, която е била разповита толкова скоро след погребението му, че маслата и растителните смоли, използвани при балсамирането, все още са били в течно състояние. Крадците поставили мумията в една от лодките, където маслата се втвърдили и залепили мумията за лодката. Когато дошъл на себе си, Лоре продължил да слиза, като най-накрая стигнал до погребалната стая, където намерил каменен саркофаг без капак. Надникнал от ръба и видял ковчег с гирлянди от цветя на главата и венец в краката. Бил открил мумията на Аменхотеп II.
Дългата вечер на Лоре все още не била приключила. Докато оглеждал четирите странични стаи към погребалната камера, той открил статуи на фараона, вази със седемте свещени балсама, от които царят щял да се нуждае, много месо и плодове, за да се изхранва в отвъдния свят, а също и лодки, за да пропътува разстоянието до отвъдния свят. Именно в една от страничните стаи Лоре получил следващия шок:
Минахме към стаите вдясно. В първата, в която влязохме, видяхме необичайна гледка - в левия ъгъл, в дъното, имашe три легнали едно до друго тела, краката на които сочеха към вратата. Дясната половина на стаята беше пълна с малки ковчези, чиито капаци бяха като за мумии, и погребални статуетки от битум (дърво, боядисано с растителна смола). Тези статуетки са били в ковчезите, където крадците напразно са търсили съкровища.
Приближихме се до труповете. Първият приличаше на жена. Плътно було покриваше челото и лявото и око. Предната част на едната и ръка беше счупена до лакътя и поставена обратно до тялото, а иначе двете ръце бяха вдигнати във въздуха. Опърпан и разкъсан плат едва покриваше тялото ѝ. Гъстата черна къдрава коса лежеше разпиляна по варовиковия под от двете страни на главата ѝ. Лицето ѝ беше възхитително запазено и притежаваше благородническа и величествена суровост.
Втората мумия в средата беше на около петнайсетгодишно дете. То беше голо, с ръце, съединени върху корема. Първоначално главата ни се стори напълно плешива, но като разгледахме по-внимателно, установихме, че е била обръсната с изключение на един малък участък около дясното слепоочие, откъдето се подаваше прекрасен кичур черна коса. Това е прическата на царските принцове (наречена кичурът на Хор). Веднага си помислих за принц Уебенсену, дотогава неизвестния син на Аменофис II, чиято погребална статуетка бях забелязал в голямата стая и чиито канопи щях да открия по-късно. Лицето на младия принц беше засмяно и палаво, изобщо не внушаваше идеята за смъртта.
Последният труп най-близо до стената изглеждаше като да е на мъж. Главата му беше обръсната, но недалеч от него на земята лежеше перука. Лицето на този човек показваше нещо ужасно и нелепо в същото времe. Устата висеше отвесно от едната страна, почти до средата на бузата, захапала парче ленен плат, чиито два края висяха от крайчеца на устните. Полузатворените очи имаха странен израз - можеше да е умрял от задушаване поради запушване на устата, но изглеждаше като млада игрива котка, захапала скъсан парцал. Смъртта беше проявила уважение към строгата красота на жената и дяволитата гримаса на момчето, но определено се беше надсмивала и забавлявала с външния вид на мъжа.
Черепите на трите трупа, както и на онзи в лодката, били пробити и гръдните им кошове отворени.5 Състоянието на трите мумии в страничната стая и на тази в лодката се дължи на методично действащи плячкаджии на гробници. В търсене на бижута те първо са проболи главите, за да ги разопаковат, като бързо са смъквали лененото платно, после са забивали ножове в гърдите, търсейки още накити, осакатявайки по този начин царските тела.