Лоре нямал никаква представа за самоличността на четирите мумии, а и преценката му онази нощ със сигурност е била доста объркана. Третата мумия в страничната стая, която той описва като мъж, съвсем ясно е мумия на жена. До ден днешен самоличността на повечето от тези тела остава неизяснена. Почти век по-късно била установена идентичността на едната мумия, но затова били необходими съвременни технологии, а също и находката в гробницата на Тутанкамон, но затова ще разкажем по-нататък. Една ог тези странични стаи е била запечатана с варовикови блокове, като само на тавана е бил оставен малък отвор. Лоре се изкачил до върха и едва успял да различи девет старателно подредени ковчега - шест до стената и три пред тях. Това било всичко, което можел да види, но осъзнал, че трябва да съборят стената, преди да могат да разгледат ковчезите обстойно. Първо обаче трябвало да разчистят гробницата.
Лоре направил карта на гробницата, като разчертал квадранти, за да впише позициите на повече от 2000 предмета. Едва след като приключил с всичко това, той можел да огледа деветте ковчега зад стената. Бил открил мумиите на осем египетски царе и на неидентифицирана жена. Един цар от Двайсет и първата династия спасил всички тези мумии, за да ги предпази от по-нататъшни светотатства при плячкосването на собствените им гробници.
Върху превръзките на мумията на Сети II била написана тъжната история как плеядата царе попаднала на съхранение в гробницата на Аменхотеп II. На шестия ден от четвъртия месец на зимата, през дванайстата година от царуването на Пинеджем I, царят събрал разповитите царски тела, преповил ги и ги оставил в гробницата на Аменхотеп II на съхранение, където и останали до откриването им от Лоре.6 Между тези мумии бил и дядото на Тутанкамон, Аменхотеп III.
Мумията на Аменхотеп III била откарана в Кайро на лодка заедно с другите мумии, където била съхранявана, докато не я развили на 23 септември 1905 година.7 Мумията на бащата е нишката към обяснението защо синът му, Аменхотеп IV, управлявал заедно с баща си. Самият цар бил много дебел и в крайно лошо здраве, когато умрял.
Когато оглеждах мумията в Египетския музей в Кайро, ми беше ясно, че в края на живота си Аменхотеп III трябва доста да се е мъчил. Страдал е от ужасни абсцеси на долните десни резци и горните десни кътници. Можех да видя, че резците са били извадени известно време преди да умре, защото джобовете им се бяха позапълнили от израснала нова костна тъкан. В Египет болестите по зъбите, както при царете, така и сред обикновените хора, били доста често срещани не поради прекаляване със сладко, както е в наше време, а поради ежедневния им хляб. Египтяните са чукали зърното с камъни, което означава, че заедно с хляба са поглъщали значителни порции пясък и ситни камъчета. По този начин с годините зъбите им се износвали и хората ставали уязвими към заболявания. Колкото умения да притежавали египетските лекари, те все пак не практикували зъболечение.
При това състояние на зъбите си Аменхотеп III вероятно непрекъснато е изпитвал болка. Може и да са го упоявали с вино или дори с новото чудодейно лекарство на Осемнайста династия, което било внесено от Кипър - опиумът. Кипърските лекари събирали лепкавата мъзга, която се стича от процепа на семенната капсула на мака, и я изсушавали, за да могат по-лесно да я използват. Наложена върху рана или зъб, тя вероятно е имала ефекта на съвременна упойка.8 На Аменхотеп сигурно му е било много трудно да изпълнява задълженията си на държавник при все по-влошаващото му се здраве или пък може да е бил толкова упоен, че да не е бил в състояние да взима решения. При тези обстоятелства за решителната царица Тейе вероятно е било лесно да убеди съпруга си да сподели задълженията на владетел, които вече толкова го затруднявали, със сина си Аменхотеп IV. Като сърегент синът ѝ със сигурност щял да наследи трона, когато старият цар умре.
Когато младият цар най-после поел властта след смъртта на баща си, една от първите промени, които въвел, била да одобри нова технология за балсамиране още с мумифицирането на баща си. Балсамьорите инжектирали дървесни смоли и соли под кожата на ръцете, краката и врата, за да им придадат по-жизнен вид. Това било леко скъсване с традицията, но предвещавало бъдещите драстични промени.
НАДПИСИТЕ НА СТЕНАТА -
КАКВО НИ КАЗВА ХРАМЪТ
Стените на храмовете са жизненоважен източник на информация за египтолозите. Те предоставяли на фараоните огромна повърхност, за да могат да се хвалят с делата си, и бидейки от камък, са оцелели. Ако някой цар искал да обяви колко земя е подарил на храма, това се гравирало в стената. Когато някой фараон се завръщал от победоносен военен поход, триумфът му бил записван с най-пълни подробности, за да могат всички да виждат и да се дивят на смелостта на владетеля си. Има славни сцени как фараонът влиза в битка с бойната си колесница, как убива врага със стрели и се връща победоносно с вързани пленници. Неизменно в края на панорамата присъстват писари, които преброяват купчините отрязани човешки ръце - египетският метод за изчисляване броя на убитите врагове. Всъщност по стените били изписвани две версии на историята - с думи и с картини. Когато Наполеон превзел Египет през 1789 година, йероглифното писмо все още не било дешифрирано, така че французите не могли да прочетат стенните надписи. Понеже по стените имало толкова много бойни сцени, допуснали, че храмовете са дворци. Не можели да си представят, че толкова многобройни сцени на насилие могат да бъдат изрисувани на място за богослужение. За древния египтянин обаче всичко това имало смисъл и логика.