Завладяването на нови територии било част от божествения ред, нещо, което ставало с помощта на боговете. Всяка война била свещена. Ако войниците на Наполеон са можели да прочетат надписите, са щели да разберат, че това са храмове, щели са да прочетат датите на битките, броя на убитите и дори имената на царските коне.
Ако човек успее да разчете стената на египетски храм, може да научи много за египетската история. Стенописите в гробниците на благородниците и погребалните предмети, намерени вътре в тях, ни дават доста подробности за ежедневния живот на хората. Наистина, официалната история на Египет намираме в храмовете, но понеже повечето от официалните записи и храмовете в северната столица Мемфис са потънали в калта, в действителност разполагаме с историята, която ни разкриват записите в южната част на Египет.
В Тива е имало дъждове и висока влажност, така че храмовете и гробниците са добре запазени, а папирусите, които са се съдържали в тях, все още са разчитаеми. По време на управлението на Аменхотеп III и неговите предшественици от Осемнайста династия информацията за Тива е богата и с много подробности. Разполагаме с храмовете и гробницата на Аменхотеп, но официалните записи изведнъж прекъсват при неговата смърт.
Първите сведения за това какво е станало след смъртта на Аменхотеп идват от вътрешността на храма в Карнак. В началото на този век няколко от величествените пилони на Карнак се срутили, огромните му порти се разпаднали и била необходима цялостна реставрация. През 1926 година френският египтолог Анри Шеврие започва да реконструира втория пилон на Карнак (построен от фараона Хоремхеб). Разпадащият се пилон трябвало да бъде напълно разглобен и всяко блокче от него било номерирано, за да може да бъде сглобен отново, подобно на огромен конструктор „Лего“. Докато сваляли блоковете, Шеврие открил блокове от мистериозното време непосредствено след царуването на Аменхотеп III вътре в самия пилон.
Талататите от Амарна
Блоковете, открити в храма в Карнак, станали известни като „талатати“ - от арабската дума „талата“, която означава „три“, тъй като блоковете били широки колкото три педи. Тези новооткрити блокове били декорирани с картуши (овални продълговати фигури, в които се вписвало името на фараона) на Аменхотеп IV. Те били от една от входните порти на Карнак, построена от Аменхотеп III, малко преди да умре, и довършена от Аменхотеп IV след смъртта на баща му. Започнала да се избистря следната картина: Аменхотеп IV управлявал известно време заедно с баща си и когато старият цар умрял, на пръв поглед изглеждало така, сякаш синът е довършил започнатото от бащата в обичайния египетски стил.
Колкото повече талатати откривали, толкова по-ясно ставало, че блоковете всъщност са декорирани в два различни стила. Някои били традиционни, но други били взети от един храм, построен от Аменхотеп IV, и на тях украсата изглеждала променена. Той и съпругата му са изобразени като гротески, силно деформирани. Имало сцени, на които фараонът боготвори слънчевия диск - лъчите му продължават в ръце, стиснали анкх (кръст), символа на живота, и са протегнати към фараона. Такива сцени не били виждани никога дотогава.
Участниците в разкопките осъзнали, че Аменхотеп IV е построил храм на бога на слънчевия диск Атон в храма в Карнак, който представлявал египетския еквивалент на Ватикана. Един бог, който преди бил завоалиран, сега подчертано присъствал в традиционно национално светилище. Колкото повече блокове откривали, толкова по-ясно ставало, че са открили нов стил изкуство - това било истинска революция в религията. На много блокове лицата на царя и царицата били изсечени, ръцете в края на лъчите на слънчевия диск Атон отрязани. Аменхотеп IV може и да е положил началото на нова религия, но явно в един момент тя е била отхвърлена.