В петнайстата година от царуването си Аменхотеп IV се прекръстил на Ехнатон („Угоден на Атон“), с което име е известен на света в наши дни. По-късно в тази глава ще говорим за значението на тази промяна на името му. Ехнатон (Аменхотеп IV) е фараонът, за който се спори най-много, и дискусиите все се връщат на това как е изглеждал. Някои изследователи смятат, че може всъщност да е бил нормален, а изобразените физически аномалии да са просто артистична инвенция, показваща фараона едновременно като мъж и като жена - той е всичко. Други са убедени, че той е имал жестоки физически деформации и поради това се е наложило да изобразяват цялото му семейство със същите недъзи - нещо като ситуацията в Испания през XVII век, когато кастилският крал фъфлел и всичките му царедворци започнали да фъфлят.
Ранните изследователи, които защитавали тезата за недъзите, потърсили медицинска диагноза. Предположили, че Ехнатон е страдал от синдрома на Фройлих - нарушение на хипофизата, което причинява подобни необичайни физически изменения, каквито са показани в портретите на Ехнатон. Но защо цялото царско семейство е изобразено със същите необичайни форми? Всички принцеси са нарисувани с удължени глави, а Нефертити често е неразличима от Ехнатон. Може ли всички членове на царското семейство да страдат от синдрома на Фройлих? Разбира се, че не.
Един проблем около хипотезата за синдрома на Фройлих е, че той обикновено спира развитието на половите органи и причинява стерилност у мъжете. Ехнатон и Нефертити в края на краищата са имали шест дъщери. Обаче симптомите на синдрома на Фройлих толкова явно съвпадат с изображенията на Ехнатон, че някои египтолози дори смятат, че той не е баща на дъщерите си. Все пак, ако шестте принцеси не са негови деца, защо ще имат тези физически недъзи?
Винаги съм бил убеден, че Ехнатон е имал някакъв физически недостатък, но не и синдрома на Фройлих, защото все пак е баща на всички тези деца. Наскоро бе изказано друго предположение, което изглежда далеч по-вероятно - за синдрома на Марфан. Тази болест за първи път е диагностицирана през 1896 година от френския педиатър Антоан Марфан, докато преглеждал 5-годишно момиченце с дълги пръсти на ръцете и краката и изкривен гръбнак. Симптомите били разпознати и от други лекари и било установено, че те често се придружават от проблеми с очите, удължаване на лицето и деформиране на гръдния кош.
Понеже разнообразните симптоми се допълват един друг, те съставляват „синдром“. Много от характеристиките на синдрома на Марфан могат да бъдат забелязани у Ехнатон и членовете на царското семейството. Например съвсем вероятно е притворените и удължени очи на колосалната статуя на Ехнатон (фиг. 1) да са резултат от синдрома на Марфан. Около половината от хората, страдащи от синдрома на Марфан, имат разместени, т.е. нефокусирани очни лещи, което им придава необикновен външен вид.11
Ехнатон и цялото царско семейство са изобразени с много дълги пръсти на ръцете и краката, източени ръце, тесни гърди - точните симптоми на синдрома на Марфан. Но може ли всички да са били в еднакво състояние? Заразно ли е?
Въпреки че синдромът бил идентифициран в XIX век, едва в средата на XX век било открито, че се причинява по генетичен път. Това състояние е резултат от мутация на гените, контролиращи развитието на съединителната тъкан на тялото. Всички симптоми, асоциирани със синдрома на Марфан, се причиняват от дефектирал фибрилин - протеин, който задържа мускулите върху костите.12 И макар че не е заразен, синдромът на Марфан се предава по генетичен път.
От многото статуи на родителите на Ехнатон - Аменхотеп III и царица Тейе, нито една не показва и намек за синдрома на Марфан. Очевидно Ехнатон е първият от рода си, при който се проявили характерните черти на заболяването, така че вероятно неговото състояние е резултат от мутирали гени. Около 25 % от страдащите от синдрома на Марфан са го придобили вследствие на мутация на гените.
Тъй като това е доминиращ признак, достатъчно е само единият от родителите да има дефектирал ген и децата го унаследяват, като вероятността е 50 %. Това може да обясни външния вид на принцесите от Амарна - дългите пръсти (нарича се арахнодактилия - „пръсти на паяк“) и тънките източени ръце и крака.
Ако Ехнатон наистина е страдал от синдрома на Марфан, то все още стои въпросът, защо е позволил на дворцовите ваятели да изобразят физическите му недостатъци? В продължение на повече от 1000 години фараоните настоявали да бъдат изобразявани като млади, мускулести и съвършени, независимо от истинския си външен вид. Ехнатон можеше да се съобрази с традицията и да се остави да го изобразяват като слаб и с добре оформени мускули. Той е предпочел да не постъпи така и цялото царско семейство последвало примера му. Защо?