Нас, „мумийните специалисти“, ни викат при разкопки, където са намерени останки от хора. Опакованите мумии са рядкост. Много по-често гробниците са били ограбвани още в древността от разбойници, търсещи бижута, мумиите са разкъсани и костите обикновено са разпръснати. Мумийните специалисти оглеждат купчината кости и ги възстановяват, доколкото е възможно, от онова, което е останало. Плътността и качеството на костите свидетелстват за социалното положение и занятието на човека. Например ръчният труд увеличава мускулната маса и костите се заздравяват, така че една-единствена кост от ръка може да ни каже дали мъртвецът е бил труженик, или е прекарвал времето си в лентяйство. Наскоро изследвах костите на една царица отпреди 4000 години. Никога не бях виждал толкова деликатни кости - сякаш никога не беше вдигала дори ръката си и навсякъде беше пътувала в стол носилка. От друга страна, гробницата на работниците, които са строили пирамидите в Гиза, имаха тела, издаващи мъже, които бяха пренасяли големи тежести. Гръбнаците им бяха силно деформирани, особено лумбалният прешлен, който в крайна сметка е понасял най-голямата част от натоварването. Когато има достатъчно опит и силно въображение, мумийният специалист може да разкрие забележителни неща.
Моят подход към египтологията винаги е бил експерименталният - ръка да пипне, око да види. Преди две години мумифицирах човешки труп по древноегипегски маниер. Опитвах се да разбера точно как са работили древните балсамьори. И пак Майкъл Силва направи копия на древните инструменти от бронз и сребро, така че при изваждането на вътрешните органи да използвам същите инструменти, каквито са използвали древните. Тогава с мен работеше колегата ми Роналд Уейд, директор на Щатския съвет по анатомия в Мериленд. Рон също беше дипломиран специалист по съхраняване на трупове и се интересуваше от мумифициране от дете - даже в гимназията беше мумифицирал плъх за един научен проект. Когато започнахме мумификацията в наше време и аз направих първия прорез в стомаха на починалия, и двамата с Рон ни полазиха тръпки. За първи път от 2000 години насам се правеше мумифициране в египетски стил.
Извадихме един по един вътрешните органи - далак, стомах, черва, черен дроб. Знаехме, че именно в този ред са ги изваждали и древните балсамьори. Сякаш по-скоро наблюдавахме, отколкото сами извършвахме мумификацията. Изтеглянето на мозъка през носната кухина се оказа най-трудното упражнение в експеримента. Изобщо не бяхме сигурни, че ще се справим. За указания разполагахме само с рентгеновите снимки на мумиите.
По-късно, когато изнасях лекция и представях диапозитиви за работата ни, един колега доста шумно ахна. Няколко други се извиниха, че не са се чувствали добре, докато са гледали специалното издание на „Нешънъл джиографик“ по телевизията и са изключили телевизора. Има хора, които просто не понасят човешки трупове, дори и мумифицирани.
Следователно ние, мумийните специалисти, си правим собствени конференции - Международният конгрес за мумии. (Често съм си мислел, че трябва да го наричаме „Мумиите - това сме ние“.) Всички ние имаме различна история. Много от нас са завършили медицински училища, а доста са практикуващи лекари, които отдават уменията си в полза на изследването на мумиите. Други са антрополози с допълнително интензивно обучение по анатомия и физиология.
Преди няколко години на Конгреса за мумиите в Картахена, Колумбия, с възхищение слушах една колежка да описва как проследила търговията между древните перуанци, живеещи по крайбрежието, и тези, населяващи възвишенията в Алтиплано. Страхотно детективско разследване, основано на принципа „ние сме онова, което ядем“. Протеинът, набавян в организма от риба, е различен от протеина от зеленчуци и сухоземни животни, така че, анализирайки въглеродните изотопи на костите на мумиите, тя успяла да определи точно диетата им. Естествено костите на хората, обитавали и измрели по крайбрежието, сочели високи количества „морски“ протеин, но той се съдържал и в костите на обитателите на Алтиплано, което означава, че последните са купували сушена риба от живеещите по крайбрежието.2 Щом може от лакътя на една мумия да се разберат хранителните навици и търговските пътища, представете си какво може да се научи от фараон като Тутанкамон, чиято история дори ни е известна.