Смятам, че отговорът има психологическо обяснение. Но как да потвърдим психологическа теория за човек, умрял преди 3000 години? Мислех, че ако разговарям с хора, страдащи от синдрома на Марфан, ще мога да разбера как той се отразява на живота им. Как са се чувствали, докато са растели различни от другите? Чувствали ли са се изолирани? Отбягвали ли са ги? Един колега генетик,13 който работи по синдрома на Марфан, ми предложи да поговоря с група хора от Ню Йорк, страдащи от това заболяване. Обадих се на организаторката на групата, Джули Кърниц, за да видя дали мога да участвам в една от срещите им и да изпробвам теорията си върху тях. Щях да опиша вкратце поведението на Ехнатон и да попитам групата какво мисли.
Повечето от участниците в срещата бяха жени и при много от тях нямаше изявено физическото проявление на болестта. Но някои можеха да бъдат сестри на Ехнатон. Джули притежаваше класическите черти на синдрома на Марфан - тя е висока, с удължена брадичка, тесни присвити очи, дълги и тънки ръце и пръсти - изобщо необичайни черти, но определено не прилича на идиот. Ако не друго, Джули е красива жена. Още преди да се срещна с групата, аз преразгледах мнението си за Ехнатон: той не беше идиот. Човек може да изглежда различно, без да изглежда идиотски. Никоя от жените в групата не притежаваше шокиращи физически недостатъци.
Джули ме представи на групата и аз започнах да говоря за Ехнатон, като им показвах диапозитиви. След втория диапозитив започнах да чувам доста често „Их!“ и „Я!“. Продължих да сменям диапозитивите, показващи удължените ръце и крака на царското семейство, и чувах все повече възклицания: „Марфански пръсти!“ Бяха открили своего брата в Древен Египет! След като свърших да говоря, ги попитах дали са се отнасяли различно към тях, докато са били деца, дали са били изолирани или избягвани от другите. И ако е така, каква е била реакцията им. Една жена сподели, че в детството ѝ, когато правели семейни снимки, все ѝ казвали да стои отзад и да си крие дългите ръце. Друга млада жена, с късо подстригана коса и очила с тъмни рамки, разказа подобна история и след това ми подхвърли прозрението, което търсех. Каза, че се бунтувала и правела всичко възможно да подчертае външния си вид, като носела шапки с козирка, странни дрехи и се гримирала по необичаен начин. Кой знае какво е щяла да прави, ако беше живяла в Древен Египет. Групата прояви разбиране към Ехнатон - виждаше им се съвсем разумно, че си е направил колосални статуи, за да се утвърди, да се наложи. След като толкова дълго е бил избягван, за него това определено е било катарзис.
Това беше една чудесна група от открити хора, копнеещи да споделят преживяванията си. Когато стана очевидно, че аз съм почитател на Ехнатон, те си свалиха обувките и взеха да сравняват пръстите на краката си със снимките на краката на царя. Джули се опита да протегне изключително дългите си пръсти, за да ги постави в положението на ръцете от Амарна, при което върховете на пръстите ѝ бяха леко извърнати нагоре. Срещата ми с тази група беше изключително вълнуващо преживяване, а и те поискаха копия от диапозитивите, които им бях показал. Ехиатон щеше да стане „рекламно лице“ на Асоциация „Марфан“ като част от усилията им да стигнат и до други хора, страдащи от тази болест. Той така и не е разбрал защо е бил различен.
Преместването към Ехнатон – Амарна
Ако поведението на Ехнатон е било реакция срещу самотното му детство, то тя се е реализирала до крайност. Той поставил прокламация на стената на храма, в която декларира, че отхвърля всички богове на Египет и заявява, че старите богове вече не съществуват и че ще се почита само един нов бог. В ранните етапи на промяната новият бог приел формата на традиционния бог на слънцето Ре-Хоракти - „Ре - Хор на хоризонта“, изобразяван като мъж с глава на сокол, облечен в царско облекло. Тази версия първо се появила на южната порта на Карнак, която била достроена от Ехнатон. Но изобразяването на бога под формата на Ре-Хоракти не издържало дълго време. През третата година от царуването на Ехнатон богът с глава на сокол бил заменен с диск - Атон.
Слънчевият диск („атон“) е древен египетски символ, който се появил 1000 години по-рано по време на Старото царство. Богът слънце е централна тема в египетската религия. Думата за слънце била „ре“, което е съвпадало с думата за бога слънце, въпреки че с йероглифи се изписвали по различен начин. Ролята на бога слънце се променяла през годините, като значението му ту нараствало, ту спадало. Ре бил богът патрон на северния град Хелиопол, бук- вално „град на слънцето“. Въпреки че Амун, Мут и Хонсу били боговете патрони на Тива, интересът към култа на слънцето растял. Аменхотеп III например бил наричан Слънчевия цар. Все пак Атон, един от аспектите на слънцето, бил маловажен бог. Ехнатон обаче променил това.