Надписите, открити върху блоковете от Карнак, показали, че през петата година от своето царуване Аменхотеп IV променил името си на Ехнатон - „Угоден на Атон“.
В Древен Египет имената били нещо много важно. Често египетските деца получавали две имена при раждането си - едното било общоизвестно, а другото, „истинското“, се знаело само от майката, така че ако някой искал да направи магия на детето, да използва общоизвестното име и магията да не проработи. Изида, богинята на магията, била наричана „Тази, която знае всички имена“ - тоест никой не можел да се предпази от нейната магия. Промяната на името на Ехнатон не била просто каприз на един юноша, а знак за нещата, които предстоят.
Горе-долу по времето, когато сменил името си, Ехнатон заявил, че ще премести столицата си от Тива в едно отдалечено място в Среден Египет. Именно там щял да се роди Тутанкамон.
Решението на Ехнатон узрявало в продължение на четири-пет години - период, който ни се струва като миг от египетската история, но все пак е имало достатъчно време да се натрупа напрежение. Странните изображения на царя и семейството му не наранявали никого, дори издигането на новия бог Атон в толкова значимо място като Тива може да е било приемливо за някои, но когато Ехнатон заявил, че Атон ще бъде единственият бог на Египет, войната била в кърпа вързана. Това означавало, че повече няма да има царски дарения от злато, ленени тъкани, вино, зърно, добитък, пленници и земя, които да обогатяват храмовете на Амун, Мут и Хонсу, нито пък на другите богове нагоре и надолу по Нил. Ехнатон бил бог, който се изправя срещу боговете.
Ако жреците на Амун бяха слаби и нямаха подкрепа, храмовете щяха да бъдат затворени, а може би дори те самите щяха да бъдат заменени с жреците на новата религия.
Но могъщото жречество в Тива притежавало свои земи и доходи и не се нуждаело от патронажа на Ехнатон, за да оцелее. Жреците трябва да са били бесни, фараонът заявил, че техните богове са фалшиви, отдръпнал подкрепата си от храмовете и ги изоставил. Напрежението между двора на Ехнатон и десетките хиляди жреци трябва да е достигнало краен предел.
Решението на Ехнатон да напусне Тива бил отприщващият клапан. Но кой ще остане и кой ще го последва?
Какво ли е било положението в Тива по време на голямото преместване?
Пo-старите хора вероятно са се държели за своите богове, повтаряйки „Нека да си върви!“. Тива процъфтявала, животът бил хубав за висшите класи, които нямали желание да напускат комфорта на домовете си. Служители като Рамос, градоначалникът на Тива, останали. Неговата дилема е отразена на стените на гробницата му в Долината на благородниците близо до Тива. Рамос бил завършил две стени от гробницата си, на които бил изобразен заедно с красивата си жена и семейството си по традиционния начин. Всички са облечени в най-хубавите си дрехи, всяка къдрица от перуките си е на мястото, всички са съвършени - точно както му се е искало да бъде във вечността. После пък Ехнатон променил стила. Попаднал по средата на промените, но отчаяно желаещ да бъде политически лоялен, Рамос довършил декорациите на гробницата си в новия стил - изобразил Ехнатон с деформираното му тяло как проповядва на последователите си и как дават с Нефертити аудиенция от „Прозореца на явлението“. Рамос е бил много съобразителен, като е изобразил себе си със златни яки - награда за това, че се е обърнал към новия бог, или пък подмазване към фараона, за да изглежда, че го е направил? Той умрял, преди да довърши гробницата си. Погребалното шествие, с което бил погребан, било изрисувано набързо на стената. Рамос бил с единия си крак в старата религия, а с другия в новата. Питам се какво ли е станало с него в отвъдния свят?
Това е първата религиозна революция в записаната история и сигурно е било вълнуващо време за последователите на Атон. Сред тях може би е имало такива, към които жреците са се отнесли зле, или пък са били недоволни от живота си, или просто са искали да бъдат част ог голямото приключение.
Когато мисля за преместването на Ехнатон в Амарна, то ми напомня за комуните през 60-те години на нашия век. Членовете на тези комуни рядко били преуспели в обществото и често били хора, които не са намерили точното си място. Недоволни от обществото, те „изпадали“ от него с надеждата да си създадат по-хубав живот. Поразителното в култа на Ехнатон е, че предводителят му е бил самият цар на Египет! Всички „изпадали“ от познатото им общество заедно с фараона!