Работниците били истинските герои на новия град. Докато каменоделците изваждали каменни блокове от каменоломните с помощта на бронзови длета и дървени чукове, тухларите произвеждали милионите тухли, необходими за изграждането на града. Правенето на тухли било проста работа. Поставяли тиня от Нил в правоъгълни дървени калъпи, а после махали калъпите, така че тухлите да изсъхнат под лъчите на парещото слънце. Художници и занаятчии работели френетично за украсяването на новите къщи и държавни постройки, докато ред след ред тухлите се издигали все по-високо и по-високо. Възможно е да са изпратили хабер на приятелите си в Тива, подканяйки ги да се присъединят към тях, защото имало много работа. Нямало време за губене. Яркооцветените керамични тухли и инкрустациите във формата на розетки и цветя трябвало да бъдат изпечени в пещи, за да може изрисуваните стенописи да придобият по-силни акценти.
Аменхотеп избрал за основите на своя град фин дялан камък, който корабите превозвали от каменоломните надолу по Нил към Амарна. За градежа се използвали тухли от нилска кал, върху които се правела замазка и после се боядисвали. Над града постоянно се стелела мъгла от прах и пясък, придружаващи всички строителни дейности, например отрязването на каменните блокове и влаченето им до строителните площадки на храмовете. Градските деца обаче сигурно са били очаровани, че живеят на строителна площадка, наблюдавайки с благоговение материализирането на новия храм. Когато стените достигали височина около метър и половина-два, трябвало да правят рампи от тухли, за да изтеглят блоковете на шейни до върха. Пет или шест основни сгради били издигнати едновременно, пораждайки непрекъснато вълнение. Вероятно в ранните дни на Амарна всяко дете е мечтаело да стане архитект. Любопитно е, че при всичкото това строителство в Амарна, а и по целия Египет досега не е открит дори един-единствен архитектурен папирус. Няма писмени свидетелства, които да ни разкажат как да си построим пирамида, как да проектираме храм, нито дори как да издигнем стена. Възможно е такива папируси да са съществували и след това да са изчезнали, но аз не мисля така. Подозирам, че тази информация е била търговска тайна, предавана от баща на син. Разполагаме с множество литературни и религиозни папируси, но нито един за строителните дейности.
Планът на града бил продиктуван от географията, формирана от Нил на запад и от стръмните скали на изток. Пространството за основната част на града лежало между тези две граници - полукръг, широк около 5 километра и дълъг около 13 километра. Главната улица, наречена „Царската улица“, вървяла от север на юг, разделяйки града по дължина. Широка повече от 43 метра, тази улица представлявала може би най-голямата пътна артерия в древния свят. Първоначално предназначена за големите колесници на царското семейство, впоследствие тя била използвана като основен свързващ път, по който чиновниците яздели на магарета от домовете си до държавните учреждения в центъра на града.
От изток на запад се простирали две пресъхнали речни корита, на които не било построено нищо поради страха от ненадейни наводнения. Те разделяли града на три района - централна част, северни и южни покрайнини. Целият град се простирал на 27 километра от север на юг, включително покрайнините от двата края, а навсякъде имало нови магазини, храмове и домове. Зад северните покрайнини, отстрани, било построено село за работниците, които се тъпчели в тесни жилища. Именията на богатите и знатни хора от Амарна представлявали огромни вили с почти еднаква архитектура. От голямо входно антре, подпирано от тънки дървени колони, оцветени в ярки цветове и изрисувани с лотосови мотиви, се влизало в просторна всекидневна, където се издигали четири масивни колони. От тази обща стая се влизало в спалните, баните и гостните. Зад основната къща имало стаи за слугите, зърнохранилища, складове, кухни и конюшни. Всички тези големи къщи били построени бързо и едновременно - такова било строителното предприемачество за висшите класи в древния свят.
Централната част на града, наречена „Остров, възхваляван по празниците“, била административното сърце на новата столица. Тук, в една сграда, наречена „Мястото на фараонските пратки“, чуждестранните представителства предавали кореспонденцията между Ехнатон и азиатските владетели. Освен това Ехнатон съхранявал цялата кореспонденция от царуването на баща си - всички писма и търговски споразумения между Аменхотеп III и неговите емисари в чужбина. Някой се бил сетил да вземе архивите при преместването. Близо до Бюрото за архивите се намирала полицейската станция, към която имало прилежащи спални, тренировъчни игрища и конюшни за полицейските „коли“ на онова време, колесниците. Дори в един теократски град се налагало да наказват крадците, да разрешават семейни скандали, а освен това веднага след построяването си гробниците вече съхранявали несметни богатства. Наблизо бил и университетът, известен като Пер-анх - „Къщата на живота“, където се обучавали бъдещите жреци. Само че се следвала нова учебна програма, най-вероятно съставена от самия Ехнатон. От младите обучаващи се жреци вече не се искало да разказват мита за Озирис и Изида, нито да припяват Химна на Ре, докато го наизустят, тъй като всички тези богове престанали да съществуват. Ехнатон написал нови литургии с молитви и химни - изглежда, че той не само предоставил откровенията на новата религия, но и съставил сборника с химните.