Посреднощ вратата на спалнята се отворила бавно и безшумно, само колкото един мъж да се промуши вътре и да я затвори след себе си. Той успял някакси да се промъкне покрай стражите. Дали не им е било казано да гледат на другата страна? Нощният похитител крадешком се отправил към леглото на фараона, а шумното кап-кап от водния часовник заглушавало стъпките му. Царят спял на една страна, главата му почивала върху облегалка от алабастър. Мъжът извадил изпод дрехите си тежък предмет - вероятно египетски боздуган, представляващ солиден камък с диаметър около 7,5 сантиметра, прикрепен към половинметров дебел прът. Поел дъх и стоварил тежкия предмет върху черепа на Тутанкамон.
Похитителят изчакал само миг да заглъхне несвойственият звук в нощта и се върнал по стъпките си през царската спалня, излязъл през вратата и се промъкнал вън от двореца към сигурната прегръдка на нощта.
На следващата сутрин слугите открили фараона в безсъзнание, но все още жив, и бързо извикали везира Ейе и Анхесенамон, съпругата на Тутанкамон. Изпратили да доведат от храма жрец лекар, специалист по рани на главата. Лекарят бил виждал много наранявания по главата. Понякога каменни блокове падали върху главите на работниците по време на строителство, пехотинците често понасяли удари по главите. Но това тук бил фараонът и лекарят много трябвало да внимава какво прави и казва. Той дал нареждания на помощника си да обръсне главата на фараона, за да може да постави точна диагноза. Докато бронзовият бръснач отмахвал прекрасната тъмна коса, хирургът вече мислел за последствията от лечението - както за фараона, така и за собствената си кариера. Ако предприеме решителни действия и Тутанкамон умре, могат да обвинят него. Обръснатата глава разкрила голяма топла рана с подутина. Мястото било необичайно за подобно нараняване - на тила, където вратът се съединява с черепа. Големият папирус на хирурзите не описвал как се лекува такава рана.
Ударът довежда до безсъзнание, но причинява само лека фрактура на черепа. Няма натрошени костици, които да се отстранят. Хирургът с облекчение поставя бронзовата си сонда и пинсетите обратно в дървеното сандъче. Все пак от ноздрите на фараона се стича кръв - знак, че мозъчната ципа е била увредена. Везирът Ейе стои безмълвно до леглото, спокоен, преценяващ какво ще означава за Египет и за него самия смъртта на фараона. Анхесенамон уплашена гледа лекаря и очаква неговата диагноза. Той е обучен да дава три възможни отговора: 1) „Това е заболяване, което мога да излекувам“, 2) „Това е заболяване, което мога да облекча“ и 3) „Това е неизлечимо заболяване“.1 Ако каже, че заболяването може да бъде лекувано, това включва по подразбиране, че лечението ще бъде успешно. Ако ли пък каже, че ще го облекчи, тогава има предвид, че резултатът не може да се знае със сигурност.
Лекарят бързо преценява ситуацията. Тъй като няма ситни костици, които да бъдат извадени, и няма кости за наместване, физически малко неща могат да се направят за царя. Да каже, че ще лекува заболяването, означава да подчертае, че царят ще оживее, а той не е сигурен в това. Ако Тутанкамон умре, ще обвинят лекаря. Има само две реални алтернативи и като се вземе предвид значимостта на пациента, по-безопасно е да каже, че заболяването е неизлечимо. По-добре да остави съдбата на царя в ръцете на боговете.
Опасното положение, в което се е намирал жрецът лекар, не е по-различно от това на съвременните лекари, когато ги викат при известен пациент. Лекарите в спешно отделение по всички краища на света са наблюдавали явлението и са го нарекли „синдромът на известния пациент“. Когато имат пред себе си известен пациент, медицинските лица се страхуват да действат бързо, да правят инстинктивно онова, на което са били обучавани. По-младшите медицински работници се допитват до по-старшите, провеждат се дискусии преди предприемането на каквото и да било действие. Вероятно Тутанкамон определено не е бил първият владетел, понесъл последствията от високопоставеното си положение, и със сигурност не е бил последният.
Възможно е Ейбрахам Линкълн да е умрял именно поради известността си. След като президентът е бил прострелян в главата, младият хирург, който се е погрижил за него във „Фордс тиътър“, направил точно каквото трябва - прегледал входната дупка с пръст, определил, че няма изходен отвор, и оставил президента да си почива. После извикали главния хирург и президентът Линкълн бил преместен в близкия пансион. Главният хирург бил бюрократ, който не бил лекувал пациенти от години, но незабавно поел в свои ръце лечението на Линкълн. Вкарал сонда във входния отвор на главата, като почти стигнал до очите на Линкълн. Той не знаел, че съвременната мъдрост, преподавана в медицинските университети, отричала използването на сонди - мозъкът е толкова мек, че изобщо не може да се прецени дали сондата следва пътя на куршума или причинява допълнителни наранявания. Последните заключения по случая са, че Линкълн е можел и да оцелее, въпреки куршума в мозъка. Станал е жертва на „синдрома на известния пациент“.