Когато носещите покрова стигнали до гробницата, процесията спряла. Когато увивали мумията, устата и носът на Тутанкамон били покрити. Сега, преди да го внесат в гробницата за вечни времена, трябвало да се извърши церемония, с която по магически начин да му се отвори устата, за да може Тутанкамон да диша и да каже магическите заклинания от „Книга на мъртвите“. Определените да носят покрова, жреците и някои други участници в процесията извършили церемонията за отварянето на устата на Тутанкамон.
Според изискванията в церемонията участвали дванайсет човека и тя наподобявала повече на мистериозна пиеса, отколкото на религиозен ритуал.5 Официалният жрец държал папирус и описвал какво трябва да бъде направено. Няколко придворни служители играели ролята на пазачите на Хор, който щял да помогне на Тутанкамон да възкръсне, както Озирис, в отвъдного. Площта пред гробницата била пречистена с вода от четири различни вази, всяка от които представлявала един от четирите краища на света. Запалени били четири кандила с тамян и много богове били призовани. Изпълнили ритуално жертвоприношение в чест на битката, чрез която Хор отмъстил за смъртта на Озирис.
Според мита заговорниците, които помогнали на Сег, след като разкъсали трупа на Озирис, се опитали да избягат от Хор, като се превърнали в различни животни, но Хор ги хванал и им отсякъл главите. Затова по време на церемонията за отварянето на устата ритуално се колели различни животни - два бика (един за Юга и един за Севера), газели и патици. Когато заклали бика на Юга, отсекли единия му крак и извадили сърцето му, за да ги предложат на мумията. Чрез магията Тутанкамон се превърнал в Озирис: жертвеното убийство на животните символизирало конспираторите, които се опитали да унищожат тялото на Озирис, но не успели; така се гарантирало, че тялото на Тутанкамон ще остане непокътнато при подобни опити. Закланите животни щели да бъдат храна за Тутанкамон по време на дългото му пътешествие.
Главният жрец докоснал устата на мумията с крака на бика, а един от помощниците пристъпил напред, държейки в ръка ритуален инструмент с формата на тесла. С него жрецът докоснал устата на мумията и изрекъл:
Устата ти беше затворена, но аз подредих зъбите ти и оправих устата ти. Отварям ти устата, отварям ти двете очи. Отворих устата ти с инструмента на Анубис, железният инструмент, с който бяха отворени устите на боговете. Хор, отвори устата! Хор, отвори устата! Хор, отвори устата на мъртвия, както в древни времена ти отвори устата на Озирис с желязото, което дойде от Сет, с железния инструмент, с който бе отворил устите на боговете. Той отвори устата ти с него. Умрелият ще ходи и ще говори и тялото му ще бъде сред всички богове във Великия дом на владиката в Ану и умрелият ще получи в дар корона от Хор, бога на човечеството.6
Докато траел ритуалът, тялото на Тутанкамон почивало в покрова върху шейнатата, а вместо него използвали статуя на фараона - една от двете статуи пазителки, изработени почти в естествен ръст.
При приключването на ритуала жрецът издигнал теслата и докоснал устата на Тутанкамон, произнасяйки заклинание, което трябвало да върне диханието на младия владетел в отвъдния свят: Ти отново си млад, ти отново живееш, ти отново си млад, ти отново живееш, завинаги. Сега вече фараонът бил готов за вечността.
Носещите покрова отнесли тялото на Тутанкамон-Озирис (сега вече той бил от запад като Озирис) надолу по тринайсетте стъпала, водещи към гробницата. Долу свили надясно към погребалната камера. Отляво можели да видят трите ритуални легла, високи по метър и половина, където през време на 70-те дни на мумифицирането се извършвали различни ритуали за Тутанкамон. В двата края на челната страна на едното легло имало две красиво гравирани и позлатени глави на хипопотам, на второто - глава на крава със слънце между рогата, а на третото - лъвски глави. Това били боговете, от които зависело Тутанкамон да бъде допуснат да влезе в отвъдния свят. Носачите на покрова бавно носели мумията към погребалната камера, като хвърляли крадешком погледи на всички посоки, опитвайки се да запомнят погребалните съкровища за един владетел.