Выбрать главу

В Хартфорд скочи в един кабриолет и даде адреса.

— Хилингтън Гроув ли, сър? Намира се на около три километра извън града — каза кочияшът. — При госпожа Райдър ли отивате?

Тарлинг кимна.

— Май не идвате с младата дама, която тя очакваше — продължи с въпросите си човекът.

— Не — отговори изненадан Тарлинг.

— Казаха ми да си отварям очите за една млада дама — обясни неопределено кочияшът.

Детективът се натъкна на нова изненада. Очакваше Хилингтън Гроув да е малка извънградска къща с претенциозно име. Изуми се, когато свърнаха през внушителна порта и подкараха по широка дълга алея, а накрая излязоха на покрито с камъчета пространство пред огромна сграда. Не си бе представял, че майката на касиерка в универсалния магазин „Лайн“ живее в подобна къща, а удивлението му нарасна още повече, когато му отвори прислужник.

Той го въведе в красиво и артистично обзаведена гостна. Тарлинг започна да си мисли, че е станала грешка, и тъкмо се зае да съчинява извинение за господарката на къщата, когато вратата се отвори и влезе една жена.

Беше някъде около четирийсет, но все още бе красива и се държеше със самочувствието на грандама. Обърна се изключително любезно към посетителя, ала Тарлинг остана с впечатлението, че долавя нотка на тревога както в израза, така и в гласа й.

— Боя се, че има някаква грешка — започна той. — По всяка вероятност съм попаднал на друга госпожа Райдър — исках да видя Одет Райдър.

Дамата кимна.

— Това е дъщеря ми — каза тя. — Знаете ли нещо за нея? Доста съм разтревожена.

— Разтревожена ли? — бързо попита Тарлинг. — Защо, какво се е случило? Няма ли я тук?

— Тук ли? — възкликна с широко разтворени очи госпожа Райдър. — Разбира се, че я няма.

— Но не е ли идвала? — настоя Тарлинг. — Не пристигна ли преди две вечери?

В отговор госпожа Райдър поклати глава.

— Дъщеря ми не е била тук. Обеща да дойде и да прекара няколко дни с мен, но снощи получих телеграма — почакайте за момент, ще ви я дам да я видите.

Излезе и бързо се върна с малка бланка, която подаде на детектива. Той я погледна и прочете:

„Няма да дойда. Не пиши на адреса. Ще се свържа с теб, когато пристигна там, закъдето съм тръгнала.“

Телеграмата беше подадена в Централната поща в Лондон и на нея беше отбелязан часът — девет вечерта, — три часа, преди да бъде извършено убийството.

7

Жената, замесена в убийството

— Мога ли да задържа телеграмата? — попита Тарлинг.

Жената кимна утвърдително. Детективът забеляза, че тя е нервна, чувства се неловко и е разтревожена.

— Не проумявам защо Одет не дойде — рече домакинята. — Има ли някаква причина?

— Не мога да кажа — отговори Тарлинг. — Но, моля ви, не се безпокойте, госпожо Райдър. Вероятно в последния момент е променила намеренията си и е останала при приятели в града.

— Значи не сте я виждали? — разтревожи се още повече госпожа Райдър.

— Не съм я виждал от няколко дни.

— Нещо лошо ли се е случило? — Гласът на жената трепна за момент, но тя се овладя. — Виждате ли — домакинята направи опит да се усмихне, — в къщата съм от два-три дни и не съм виждала нито Одет, нито… когото и да било — побърза да добави тя.

„Кого е очаквала да види — почуди се Тарлинг — и защо се въздържа да произнесе името му? Възможно ли е да не е чула за убийството?“ Реши да я изпита и изказа предположението си, като внимателно я наблюдаваше.

— Дъщеря ви вероятно се е задържала в града поради смъртта на господин Лайн.

Жената трепна, пребледня и запелтечи:

— Смъртта на господин Лайн ли? Че той умрял ли е? А беше толкова млад!

— Вчера сутринта е намерен убит в Хайд Парк — поясни Тарлинг.

Домакинята се олюля и се строполи на един стол.

— Убит! Убит! — прошепна тя. — О, Господи! Не това, само не това!

Достолепната жена, влязла така спокойно в гостната само преди няколко минути, сега беше пепеляво-бяла и цялата се тресеше. Покри лицето си с длани и тихо заплака. Тарлинг изчака малко и попита:

— Познавахте ли господин Лайн?

Тя поклати глава.

— Чували ли сте нещо за него?

Жената вдигна поглед и отговори апатично:

— Нищо, освен че… не бил много свестен. Простете, че ви питам, но не се ли интересувате твърде много…

Тарлинг се поколеба, а домакинята вдигна глава.