— Във всеки случай не очаквах да открия вас тук тази сутрин! — усмихна се Тарлинг. — Смятах, че сте зает в магазина.
Милбърг пристъпи смутено.
— Мястото ме привлича — рече той пресипнало. — Аз… не мога да се откъсна от него. — Сведе очи пред изпитателния поглед на Тарлинг и повтори въпроса си. — Има ли нещо ново?
— Би трябвало да питам вас — отговори спокойно Тарлинг.
Милбърг вдигна поглед.
— Имате предвид госпожица Райдър ли? Не, господине, не се намери нищо в нейна вреда и макар да правя най-старателни проучвания, не мога да открия сегашния й адрес. Много неприятно наистина.
В гласа му се долавяше нова нотка. Тарлинг си спомни, че преди, когато Лайн бе втълпявал на Милбърг, че момичето е извършило кражба, Милбърг начаса го бе отрекъл. Сега отношението му към Одет беше враждебно — не открито, но Тарлинг го забеляза.
— Смятате ли, че госпожица Райдър е имала причини да бяга? — поинтересува се детективът.
Милбър сви рамене.
— На този свят — мазно заяви той — непрекъснато ни се случва да ни мамят хора, на които сме вярвали.
— С други думи, подозирате, че госпожица Райдър е крала от фирмата, така ли?
Господин Милбър вдигна пълни ръце.
— Не бих казал. Не бих обвинил една млада жена в такова предателство спрямо работодателите поне докато ревизорите не си свършат работата. Няма съмнение — добави предпазливо управителят, — че госпожица Райдър е боравила с големи суми и че точно тя измежду служителите във фирмата и по-специално в касовия отдел е имала възможност да краде, без да усетим ние с клетия господин Лайн. Това, разбира се, е поверително.
Той сложи умолително длан върху ръката на Тарлинг, който кимна.
— Имате ли представа къде би могла да е тя?
Милбърг отново поклати глава.
— Единствено… — поколеба се той и погледна Тарлинг в очите.
— Е? — подкани го нетърпеливо детективът.
— Не е изключено да е заминала в чужбина. Не че го твърдя, но зная, че тя говори много добре френски и е ходила в Европа и преди това.
Тарлинг потърка замислено брадичката си.
— В Европа значи? Е, в такъв случай ще претърся континента, защото съм решен да намеря Одет Райдър — каза тихо той, даде знак на спътника си и се завъртя на пета, като остави сервилния господин Милбърг да гледа вторачено след него.
10
Жената в Ашфорд
Този следобед Тарлинг се прибра в квартирата си озадачен и объркан. Неговият безстрастен слуга китаец беше виждал същите признаци на объркване и преди, но сега имаше нещо ново в поведението на господаря му — някакво особено раздразнение, тревога, каквато Ловеца на хора не беше проявявал дотогава.
Китаецът мълчаливо се зае да приготвя чая на господаря си и не отвори дума за трагедията или подробностите около нея. Беше сложил масичката до леглото на Тарлинг и вече се измъкваше с котешката си походка, когато детективът го спря.
— Лин Чу — рече му той на разговорен китайски, — спомняш ли си, че в Шанхай, когато извършваха престъпление, Веселяците оставяха на местопрестъплението своя хон?
— Да, господарю, много добре си спомням — отвърна спокойно Лин Чу. — Някакви думи на червена хартия, а сетне човек можеше да си ги купи от магазините, защото хората искаха да имат тези знаци, за да ги показват на приятелите си.
— Много хора ги носеха — продължи бавно Тарлинг, — а в джоба на убития са намерили знак на Веселяците.
Лин Чу срещна погледа му с несломимо спокойствие.
— Господарю — рече той, — да не би Бледоликия, който сега е мъртъв, да е донесъл такова нещо? Той е ходил в Китай като турист, а туристите купуват такива глупави сувенири.
Тарлинг кимна.
— Възможно е. Вече ми мина през ума. Но защо ще носи знака на Веселяците в джоба си през нощта, когато са го убили?
— Господарю — попита китаецът, — защо са го убили?
Устните на Тарлинг се свиха в полуусмивка.
— Май искаш да кажеш, че на този въпрос е трудно да се отговори, както и на другия. Добре, Лин Чу, достатъчно.
В момента основната му грижа бе не тази или някоя друга улика, а как да открие къде се крие Одет Райдър. Отново и отново се мъчеше да се досети. Защо Одет Райдър е приела такава дребна длъжност в универсалния магазин „Лайн“, след като майка й живее в охолство в Хартфорд? Кой е баща й — онзи тайнствен баща, който се появява и изчезва от Хартфорд, и каква роля е играл той в престъплението? А ако тя е невинна, защо потъна вдън земя, и то при такива странни обстоятелства? Какво знаеше Сам Стей? Омразата, която този човек изпитваше към момичето, бе неестествена, Само при споменаване на името й той избълва истински отровен гейзер и Тарлинг долови колко невероятно дълбока е ненавистта му, а също колко безпределно обича мъртвия.