— Вие сте луда! — прекъсна я грубо той. — Направо луда, просто не знаете какво говорите! Трябва да направите нещо, чувате ли? Трябва да направите нещо.
Тя поклати глава и с малката си длан, която бе сложила върху неговата, хвана леко два от пръстите му.
— Не мога — каза простичко Одет. — Наистина.
Тарлинг избута назад стола. Идеше му да изпъшка — толкова безнадеждно бе положението й. Да беше му дала някаква нишка, която да го отведе до друга улика, или поне да бе заявила, че е невинна! Сърцето му се сви, Тарлинг само поклати отчаяно глава.
— Да предположим — рече той с пресъхнало гърло, — че бъдете подведена под отговорност за това… престъпление. Нима няма да предявите доказателства, които ще потвърдят вашата невинност, нима няма да направите опит да се защитите?
Момичето кимна.
— Да, няма да предприема нищо.
— Боже мой! Вие не знаете какво говорите — викна стреснато Тарлинг. — Вие сте луда, Одет, направо луда!
Само за частица от секундата тя се усмихна, като чу малкото си име, което детективът неволно бе употребил, и заяви:
— Изобщо не съм луда. Съвсем съм си нормална. — Изгледа го замислено, после изведнъж сякаш се сви и се дръпна назад, а лицето й още повече пребледня. — Вие… имате заповед за арестуването ми!
Той кимна.
— И ще ме арестувате ли?
Тарлинг поклати глава.
— Не. Ще оставя това на друг. Повдига ми се от разследването и ще се откажа от него.
— Той ви е пратил тук — бавно рече Одет.
— Кой той?
— Да, спомням си. Вие работехте за него или май той искаше да работите за него.
— За кого говорите? — бързо попита Тарлинг.
— За Торнтън Лайн.
Тарлинг скочи на крака, вторачи се в нея и попита:
— Торнтън Лайн ли? Та вие не знаете ли?
— Какво да зная? — намръщи се момичето.
— Торнтън Лайн е мъртъв — отговори Тарлинг — и заповедта за задържането ви е издадена заради неговото убийство.
За миг тя вторачи в него широко разтворените си очи.
— Мъртъв ли! — простена Одет. — Мъртъв! Торнтън Лайн мъртъв! Сигурно не е вярно, сигурно не е вярно! — вкопчи се тя в ръката му. — Кажете ми, че не е вярно. Той не го е направил, не би посмял да го направи!
Олюля се напред и припадна, а Тарлинг коленичи до леглото и я хвана.
12
Болничният журнал
Докато сестрата се занимаваше с момичето, Тарлинг отиде да поговори с главния лекар, който му обясни:
— Не смятам, че й има нещо. Всъщност още преди два-три дни можехме да я изпишем и я оставихме само по нейно настояване. Доколкото разбирам, я търсите във връзка с убийството с нарцисите?
— Като свидетелка — заяви нагло Тарлинг.
Съзнаваше, че казва нещо абсурдно, местните власти сто на сто знаеха, че има заповед за арестуването на Одет Райдър. Описанието й, разпратено навсякъде, би трябвало да е стигнало до главните лекари на болницата, както и до другите обществени институции. Думите на доктора потвърдиха, че е запознат със случая.
— Като свидетелка, а? — рече сухо той. — Е, не искам да си пъхам носа в тайните ви, по-скоро в тайните на Скотланд Ярд, но тя е в състояние да пътува когато пожелаете.
На вратата се почука и в кабинета влезе главната сестра.
— Госпожица Райдър иска да ви види, сър — съобщи тя, обръщайки се към Тарлинг, който спокойно си взе шапката и се върна в малката болнична стая.
Момичето вече се беше поуспокоило, но все още изглеждаше смъртнобледо. Беше станало от леглото и завито в халат, седеше в голямо кресло. Направи знак на детектива зад сестрата и едва тогава заговори.
— Глупаво беше да припадам, господин Тарлинг, но вестта бе толкова ужасна и неочаквана. Разкажете ми какво се е случило. Виждате ли, откакто съм в болницата, не съм чела вестници. Чух една от сестрите да говори за някакво убийство с нарциси — за него ли става…
Одет се поколеба и Тарлинг кимна. Бе му олекнало. За него не съществуваше никакво съмнение, че момичето е невинно, и животът започна да му се струва по-розов.
— Торнтън Лайн — започна той — е убит през нощта срещу четиринайсети. За последен път е видян жив от камериера си около девет и половина вечерта. Тялото му е открито рано на следващата сутрин в Хайд Парк. Някой го е застрелял и се е опитал да спре кръвотечението, намотал е около раната копринена нощница. На гърдите му имаше жълти нарциси.