— Освен това — продължи доктор Сондърс — то няма лицето на убиец. Не искам да кажа, че е хубава и затова не може да извърши престъпление, но има хубост, която се корени в духовната красота, а хубостта на госпожица Стивънс, или Райдър, както вероятно трябва да я наричам, е тъкмо такава.
— Съгласен съм с вас — рече Тарлинг. — За себе си съм сигурен, че не е извършила престъплението, но всички улики са против нея.
Телефонът звънна, докторът вдигна слушалката, каза няколко думи, а после се обърна към Тарлинг:
— Разговорът е междуградски.
Отново заговори в слушалката, а после я подаде през масата на детектива.
— За вас е, май от Скотланд Ярд.
Тарлинг пое слушалката.
— Обажда се Уайтсайд — казаха отсреща. — Вие ли сте, господин Тарлинг? Намерихме револвера.
— Къде? — попита бързо детективът.
— В жилището на момичето — поясни Уайтсайд.
Тарлинг оклюма. Но в края на краищата това можеше да се очаква. Нито за миг не се съмняваше, че убийството е извършено в жилището на Одет Райдър, и веднъж приел тази теория, подробностите нямаха значение, тъй като не съществуваше причина пистолетът да не бъде намерен на местопрестъплението. Всъщност щеше да е чудно, ако оръжието не се окажеше там.
— Къде беше? — попита той.
— В кошницата с ръкоделието — отговори Уайтсайд. — Набутан на дъното и покрит с много прежда и най-различни ширити.
— Какъв е? — попита след кратка пауза Тарлинг.
— Автоматичен колт — поясни другият. — В барабана имаше шест патрона, а в затвора — един. Очевидно е стреляно с него, защото в цевта има нагар. Освен това намерихме празната гилза в камината. Открихте ли вашата госпожица Стивънс?
— Да — продума тихо Тарлинг. — Госпожица Стивънс е Одет Райдър.
Чу как събеседникът му подсвирва от изненада.
— Арестувахте ли я?
— Не още — отговори Тарлинг. — Ще посрещнете ли следващия влак от Ашфорд? Тръгвам след половин час.
Детективът закачи слушалката и се обърна към доктора.
— Доколкото разбирам, са намерили оръжието — подсказа с интерес лекарят.
— Да — потвърди Тарлинг, — намерили са го.
— Хм! — промърмори лекарят, като потриваше брадичката си. — Лоша работа. — Погледна любопитно детектива и го попита: — Що за човек е бил Торнтън Лайн?
Тарлинг сви рамене и отговори:
— Не е от най-свестните, но и най-лошите хора са под защитата на закона и наказанието, което очаква убиеца…
— Или убийцата — усмихна се докторът.
— Убиецът — отсече Тарлинг. — Наказанието няма да се повлияе от репутацията на покойника.
Доктор Сондърс пуфкаше равномерно с лулата си.
— Странна работа, такова момиче да е замесено в подобно престъпление! — продума той. — Повече от странно.
На вратата леко се почука и се появи главната сестра.
— Госпожица Стивънс е готова — съобщи тя и Тарлинг се изправи.
Доктор Сондърс се надигна заедно с него и след като отиде до един шкаф, извади от него голям тефтер, постави го на писалището, отвори го и взе перодръжка.
— Трябва да отбележа изписването й — каза той и започна да отгръща листовете, като следеше с пръст по страниците. — Ето я… госпожица Стивънс, сътресение на мозъка и шок. — Погледна написаното под ръката си, сетне вдигна очи към детектива. — Кога е било извършено убийството?
— През нощта срещу четиринайсети.
— През нощта срещу четиринайсети ли? — повтори докторът замислено. — По кое време?
— Не знаем със сигурност — отговори Тарлинг, който нямаше търпение да приключи разговора с лекаря клюкар.
— Някъде след единайсет — промърмори докторът. — Не може да е извършено преди това. Кога е видян за последен път този човек?
— В девет и половина — каза Тарлинг леко усмихнат. — Да не смятате да се заемете с криминалистика, докторе?
— А, не — усмихна се Сондърс. — Но, естествено, се радвам, че съм в състояние да докажа невинността на момичето.
— Да докажете нейната невинност ли? Какво имате предвид? — нетърпеливо попита Тарлинг.
— Убийството не може да е извършено преди единайсет часа. За последен път покойният е видян жив в девет и половина.
— Е? — настоя Тарлинг.
— В девет часа влакът, който прави връзка с кораба, е напуснал гара Чаринг Крос, а в десет и половина госпожица Райдър е била приета в болницата с шок и сътресение на мозъка.
За момент Тарлинг онемя, не можеше да продума. Стоеше като вкаменен и гледаше лекаря с отворена уста. Сетне се наведе, грабна ръката на смаяния Сондърс и силно я стисна.