— Това е най-добрата вест, която съм чувал в живота си — рече пресипнало той.
13
Два изстрела в нощта
Пътуването обратно до Лондон се вряза до най-дребните подробности в съзнанието на Тарлинг до края на живота му. Момичето не говореше много, а и той самият бе доволен, че може да прехвърля в главата си загадъчните обстоятелства около бягството на Одет Райдър.
Дори мълчанието между репликите беше изпълнено с дружелюбност и топлота, неразбираеми за момичето. Дали той не беше влюбен в Одет? Стъписваше се пред възможността да го е сполетяла такава катастрофа. Любовта не беше идвала в живота му. За Тарлинг тя представляваше хипотетично състояние, нещо, което е твърде далеч от него. Познаваше влюбени мъже, както познаваше и мъже, страдащи от малария или жълта треска, без да си представя, че може да го сполети същото. Всъщност беше свенлив и затворен човек, зад суровата му маска се криеше плахост, за която не подозираха и най-близките му приятели.
Ето защо възможността да е влюбен в Одет Райдър го смущаваше, липсваше му достатъчно самочувствие да повярва, че подобна страст не е само едно безнадеждно изживяване. Не си представяше, че някоя жена може да го обикне. А сега самото й присъствие, дъхавата й близост едновременно го успокояваха и тревожеха. Уж бе детектив, на когото е поверена жена, заподозряна в убийство, а той се страхуваше от нея! Знаеше, че заповедта в джоба му няма да бъде приведена в действие и Скотланд Ярд няма да поддържа обвинението си, защото макар там понякога да правеха груби грешки, не обичаха те да стават обществено достояние.
Пътуването се оказа прекалено кратко и едва когато влакът навлезе в рехавата мъгла, спуснала се над Лондон, Тарлинг се върна, и то с усилие, към убийството.
— Ще ви заведа да преспите в хотел — продума той, — а на сутринта ще ви помоля да дойдете с мен в Скотланд Ярд, за да разговаряте с началника.
— Значи не съм арестувана? — усмихна се момичето.
— Не, не сте — усмихна се в отговор Тарлинг. — Но се боя, че ще ви бъдат зададени въпроси, които могат да се окажат неприятни. Разберете, госпожице Райдър, че поведението ви е много подозрително. Заминавате за Европа под измислено име и без съмнение убийството е извършено във вашия апартамент.
Тя потръпна и тихо помоли:
— Моля ви, моля ви да не говорим за това!
Тарлинг усети, че е попрекалил, но Одет щеше да бъде разпитвана от хора, които нямаше да я щадят.
— Бих искал да сте откровена с мен — настоя той. — Сигурен съм, че съм в състояние да ви измъкна без особен труд от всички неприятности.
— Господин Лайн ме мразеше — рече тя. — Смятам, че го засегнах, бедничкия, на най-слабото му място — самолюбието. Знаете, че изпрати онзи престъпник в апартамента ми, за да подхвърли улики против мен.
Детективът кимна.
— Срещали ли сте се със Стей преди това? — поиска да знае той.
Момичето поклати глава.
— Май съм чувала за него. Знаех, че господин Лайн се интересува от един престъпник и че той го обожава. Веднъж го доведе в магазина и искаше да го назначи на работа, но човекът не прие. А друг път ми каза, че Сам е готов да направи за него всичко на този свят.
— Сам Стей смята, че вие сте извършили убийството — съобщи й без заобикалки Тарлинг. — Очевидно Лайн му е наговорил разни небивалици за вас и за вашата омраза към него и всъщност тоя негодник Стей е много по-опасен, отколкото полицията, но за късмет откачи.
Одет го изгледа изненадана.
— Полудя ли? — попита тя. — Горкият човечец! Да не би тази работа да го е…
Тарлинг кимна.
— Сутринта го отведоха в приюта „Мидълсекс Каунти“. Получи припадък в кантората ми, а когато дошъл на себе си, сякаш напълно превъртял. Сега, госпожице Райдър, ще бъдете откровена с мен, нали?
Момичето отново го погледна, тъжно се усмихна и рече:
— Опасявам се, че няма да стана по-откровена отпреди, господин Тарлинг. Ако искате да ви кажа защо приех името Стивънс и избягах от Лондон… — Одет направи пауза. — Може би оттук нататък ще имам по-голямо основание да изчезна…
Понечи да каже „отново“, но замълча. Тарлинг сложи ръка върху нейната.
— Когато ви съобщих за това убийство — продължи най-сериозно той, — разбрах от вашата изненада и възбуда, че сте невинна. След това докторът ви осигури непоклатимо алиби. Но, госпожице Райдър, когато ви изненадах, вие говорехте така, сякаш знаете кой е извършил престъплението. Говорехте за някакъв мъж и аз искам да знам името му.