— Имате ли някаква представа защо е искал да ви очисти? — попита Уайтсайд.
— Никаква — отговори Тарлинг. — Очевидно нападателят ме е наблюдавал и ни е проследил с момичето до хотела с такси. Когато съм влязъл вътре, е освободил своето, после се е погрижил да освободи и моето, което едва ли е било трудно, след като е платил. Шофьорът надали се е усъмнил в нещо. После ме е изчакал в мъглата, проследил ме е до безлюдно място на улицата, където отначало се опита да ме удари с торба пясък, а сетне да ме застреля.
— Но защо? — настоя Уайтсайд. — Да предположим, че Милбърг знае нещо за убийството — което е много съмнително, — каква полза би имал да ви отстрани?
— Ако бях в състояние да отговоря на този въпрос — отвърна мрачно Тарлинг, — щях да ви кажа кой е убил Торнтън Лайн.
15
Собственикът на револвера
Когато сутринта погледна през прозореца на спалнята, Тарлинг не видя и следа от снощната мъгла. Улиците бяха окъпани в слънчева светлина и във въздуха витаеше нещо, от което страните на търпеливия лондончанин придобиваха цвят и очите му грейваха.
Тарлинг се протегна и се прозя, преизпълнен с радостта, че живее, после свали копринения си халат и седна на приготвената от Лин Чу маса да закуси.
Китаецът, облечен в синя блуза, стоеше зад стола на господаря си; най-напред му наля чай, сетне постави вестника от едната страна на чинията, а от другата — писмата. Тарлинг изяде закуската си мълчаливо и бутна настрана чинията.
— Лин Чу — обърна се той към прислужника си на разговорния език на Долен Китай, — ще загубя прозвището си Ловеца на хора, защото този случай ме озадачава повече от всеки друг.
— Господарю — отвърна китаецът на същия език, — при всички случаи настъпва момент, когато ловецът има чувството, че трябва да спре и да заплаче. Аз изпитах същото, когато преследвах Ву Фън, Удушвача от Ханкоу. Но въпреки това — добави философски той — един ден го намерих и сега той спи на Терасата на нощта.
Бе използвал красивия китайски израз за смъртта.
— Вчера намерих малката млада жена — поде Тарлинг след кратка пауза. Под това странно определение имаше предвид Одет Райдър.
— Намерил си малката млада жена, но не и убиеца — отбеляза Лин Чу, застанал край масата с почтително скрити в ръкавите на дрехата ръце. — Защото малката млада жена не е убила Бледоликия.
— Откъде знаеш? — попита Тарлинг, а китаецът поклати глава.
— Малката млада жена няма такава сила, господарю — гласеше отговорът му. — А освен това не е известно тя да умее да управлява бързата каруца.
— Искаш да кажеш автомобил ли? — уточни Тарлинг и Лин Чу кимна.
— Дявол да го вземе! Въобще не се сетих — възкликна детективът. — Разбира се, който е убил Торнтън Лайн, е сложил трупа му в колата и го е откарал до парка. Но откъде знаеш, че тя не може да шофира?
— Ами попитах — обясни простичко китаецът. — Много хора от големия магазин, където живееше Бледоликия, познават малката млада жена и всички твърдят, че тя не може да кара бързата каруца.
Тарлинг се замисли за момент.
— Да, истината казваш — съгласи се той. — Малката млада жена не е убила Бледоликия, защото, когато е извършено убийството, се е намирала на много километри от местопрестъплението. Това ни е известно. Въпросът е кой го е извършил.
— Ловеца на хора ще открие — заяви Лин Чу.
— Не съм сигурен — рече Тарлинг.
Облече се и отиде в Скотланд Ярд. Имаше среща с Уайтсайд, а след това искаше да придружи Одет Райдър на разпита й при заместник-началника. Уайтсайд го беше изпреварил и когато Тарлинг влезе в стаята, разглеждаше с любопитство един предмет, който лежеше на бюрото пред него върху лист хартия. Беше автоматичен револвер с къса цев.
— Охо! — възкликна заинтересуван Тарлинг. — Това ли е револверът, с който е убит Торнтън Лайн?
— Да — отвърна весело Уайтсайд. — Грозно малко чудовище, нали?
— Къде казахте, че сте го намерили?
— На дъното на кошницата, с ръкоделието на момичето. Ето и гилзата от изстреляния патрон.
Взе от поставката на мастилницата си малък месингов цилиндър и го подаде на Тарлинг.
— Това нещо ми изглежда познато — рече детективът, като вдигна пистолета от бюрото. — Между другото, има ли в барабана още патрони?
Уайтсайд поклати глава.
— Не, извадих ги — отвърна той.
— Предполагам, изпратили сте описанието и серийния номер на всички магазини за оръжие?