Уайтсайд потвърди с кимване.
— Не че има голяма вероятност да ни донесе нещо — каза той. — Револверът е произведен в Америка и вероятността някога да открием кой е собственикът му е много малка, освен ако не е купен в Англия.
Тарлинг въртеше оръжието в ръцете си и го разглеждаше. Изведнъж погледът му попадна върху дръжката и той възкликна. Уайтсайд също видя две дълбоки бразди, които минаваха напречно по дръжката.
— Какво е това? — попита той.
— Изглежда, преди няколко години срещу човека, държал револвера, са изстреляни два куршума, които не са го улучили, но са поразили дръжката.
Уайтсайд се засмя.
— Това едно от вашите дедуктивни заключения ли е, господин Тарлинг? — попита той.
— Не — отвърна събеседникът му, — просто факт. Този револвер е мой.
16
Наследникът
— Ваш ли? — не можа да повярва Уайтсайд. — Но, човече божи, да не сте полудели? Как така ще е ваш?
— И все пак е мой — каза тихо Тарлинг. — Познах го в мига, в който го видях на бюрото ви, но реших, че има някаква грешка. Тези бразди доказват, че грешка няма. Той е сред най-верните ми приятели и съм го носил в Китай в продължение на шест години.
Уайтсайд се задави.
— И да не искате да кажете — допълни детективът, — че Торнтън Лайн е убит с вашия пистолет?
Тарлинг кимна.
— Удивителен, смайващ факт — потвърди той, — но револверът без съмнение е мой, а е намерен в стаята на госпожица Райдър в Каримор Маншънс; за мен не съществува и най-малкото съмнение, че Торнтън Лайн е загубил живота си от куршум, изстрелян от това оръжие.
Настъпи дъго мълчание.
— Не мога да го проумея — рече Уайтсайд и сложи оръжието на бюрото си. — На всяка крачка се натъкваме на нова загадка. Това е второто сътресение, което преживявам днес.
— Второто ли?
Тарлинг зададе въпроса си машинално, съзнанието му беше погълнато от тази нова и изключително важна за него страна на престъплението. Торнтън Лайн убит с неговия пистолет! Това беше най-смайващото обстоятелство, излязло на бял свят, откакто той бе поел случая.
— Да — потвърди Уайтсайд. — Това е втората ни несполука.
С усилие Тарлинг отклони мислите си от едната загадка към другата.
— Помните ли това? — продължи Уайтсайд.
Той отвори касата си и извади голям плик, в който имаше телеграма. Тарлинг я взе и кимна.
— Да, това е телеграмата, която уж е изпратила Одет Райдър, за да покани Лайн в апартамента си. Намерена е сред нещата на покойника, когато са претърсвали къщата.
— Нека да сме точни — поправи го Уайтсайд. — Намерена е от камериера на Лайн — някой си Коул. Изглежда много честен човек, срещу когото не би трябвало да има каквито и да е подозрения. Пратих да го повикат рано тази сутрин, за да го разпитам какво е правил Лайн вечерта преди убийството. Между другото, той е в съседната стая, ще го доведат.
Натисна един звънец и даде указания на влезлия униформен полицай. След малко вратата се отвори отново и полицаят въведе почтен на вид мъж на средна възраст, на чието чело сякаш пишеше „слуга“.
— Просто кажете на господин Тарлинг онова, което съобщихте на мен — обърна се към него Уайтсайд.
— За телеграмата ли, сър? — попита Коул. — Точно така, боя се, че направих малка грешка, но бях много объркан от тази ужасна история и сигурно съм си загубил ума.
— Какво се е случило? — поиска да знае Тарлинг.
— Ами, сър, донесох телеграмата на господин Уайтсайд на следващия ден — искам да кажа в деня след убийството. — Тарлинг кимна окуражително. — И когато я донесох, дадох погрешни показания. Такова нещо не съм правил в живота си, но ви казвам, че се уплаших от всички тези въпроси, които задаваха полицаите.
— Какви неверни показания? — прояви нетърпение Тарлинг.
— Ами, сър — подхвана пак слугата, като въртеше нервно шашката в ръцете си, — казах, че я е отворил господин Лайн. Всъщност телеграмата пристигна едва четвърт час след като господин Лайн излезе от къщи. Аз бях този, който я отвори, когато чух за убийството. Сетне си рекох, че си пъхам носа в работата на полицията и ще си докарам някоя беля, та казах на господин Уайтсайд, че я е отворил господин Лайн.
— Той не е получил телеграмата, така ли? — настоя Тарлинг.
— Не, господине.
Двамата детективи се спогледаха.
— Е, какво ще кажете, Уайтсайд?
— Да пукна, ако зная какво да кажа — заяви Уайтсайд, чешейки се по главата. — Разчитахме на телеграмата, за да уличим момичето. Това пречупва голяма брънка във веригата срещу него.