— Която и без това е скъсана — рече едва ли не агресивно Тарлинг.
— И ни лишава от единственото възможно обяснение защо Лайн е ходил в апартамента в нощта, когато са го убили. Напълно ли сте сигурен, Коул, че телеграмата не е стигнала до господин Лайн?
— Напълно, сър — потвърди категорично Коул. — Аз я получих. След като господин Лайн потегли е колата, отидох при вратата на къщата да подишам чист въздух и бях на най-горното стъпало, когато се получи. Ако сте забелязали, сър, на нея е отбелязано „получена в 9 часа и 20 минути“, времето когато е пристигнала в районната пощенска станция, а тя се намира на около три километра от нашата къща. Просто не е имало как да стигне до нас преди излизането на господин Лайн и аз се изплаших до смърт, че такива умни господа като вас ще го забележат.
— Толкова съм бил умен, че не съм го забелязал — призна с усмивка Тарлинг. — Благодаря ви, господин Коул, нямам повече въпроси.
Когато слугата си отиде, той седна на стола срещу Уайтсайд и с рязък жест напъха ръце в джобовете си, изразявайки своята безпомощност.
— Е, объркан съм — заяви Тарлинг. — Нека изложа случая, Уайтсайд. Става все по-заплетен и започвам да забравям и най-простите му детайли. През нощта срещу четиринайсети Торнтън Лайн е убит от едно или от няколко неизвестни лица, по всяка вероятност в жилището на Одет Райдър, бивша негова касиерка, която живее в Каримор Маншънс. На пода са намерени петна от кръв, а има и други улики като пистолета и изстреляната гилза, които идват да потвърдят, че заключението е правилно. Никой не е видял Лайн да влиза в апартамента или да излиза от него. Той е открит в Хайд Парк на следващата сутрин без сако и жилетка, около гърдите му е омотана копринена нощница, за която е установено, че принадлежи на Одет Райдър. Върху тялото има букет жълти нарциси, а колата му, в която са сакото, жилетката, и обувките му, е изоставена на около стотина метра от мястото. Дотук така ли е?
Уайтсайд кимна.
— Друго може и да не ви е в ред — усмихна се той, — но паметта ви е безукорна.
— При обиска на спалнята, в която е извършено престъплението, е намерен кървав отпечатък от палец върху белия шкаф, а на леглото има наполовина пълен куфар, за който е установено, че принадлежи на Одет Райдър. По-късно в кошницата с ръкоделието й, под конците, е открит пистолет, който е мой. Първото предположение е, че убийца е госпожица Райдър. То е опровергано от факта, че когато е извършено убийството, тя се е намирала в Ашфорд и е била в несвяст в резултат на железопътна катастрофа; вторият момент в нейна полза е, че убитият не е получил телеграмата, открита от камериера и подписана от момичето, с която то кани Лайн в апартамента си в определен час. — Тарлинг се изправи. — Хайде да вървим при Кресуел. Този случай ще ме прати в лудницата.
Заместник-началникът изслуша разказа на двамата мъже и дори нещо да го изненада, не се издаде.
— Случаят започва да се очертава като убийството на века — рече той. — Разбира се, не можете да предприемете нищо повече срещу госпожица Райдър и сте постъпили добре, че не сте я арестували. Тя обаче трябва да бъде държана под наблюдение, защото очевидно знае или смята, че знае, кой е извършил убийството. Трябва да бъде наблюдавана денем и нощем и рано или късно ще ни отведе при човека, върху когото падат подозренията й. По-добре е с нея да се срещне Уайтсайд — продължи Кресуел, обръщайки се към Тарлинг. — Може би ще схване другояче как гледа на нещата тя. Не смятам, че ще има голяма полза да я водите тук. И между другото, Тарлинг, почти всички счетоводни документи на универсалния магазин „Лайн“ са връчени на фирма способни експерт-счетоводители — „Дашуд и Соломон“ на Сейнт Мери Акс. Ако подозирате, че е имало злоупотреби от служители на Лайн, и ако те са станали причина за убийството, вероятно ще научим нещо, което ще ни наведе на следа.
Тарлинг кимна.
— Колко време ще трае ревизията?
— Според тях една седмица. Отчетите са пренесени тази сутрин, което ми напомня, че вашият приятел господин Милбърг — доколкото си спомням, така се казваше — е оказал пълно съдействие на полицията да получи точно счетоводно извлечение за финансовото състояние на фирмата. — Кресуел изгледа Тарлинг, почеса се по носа и попита: — Значи е извършено с твоя пистолет, а, Тарлинг? Това не е добре.
— Звучи налудничаво — засмя се Тарлинг. — Връщам се веднага у дома да разбера какво е станало с пистолета ми и как се е озовал в онази стая. Зная, че си беше на мястото, защото преди половин месец го носих да го смажат.