— Къде го държите?
— В шкафа при колониалния си екип — отвърна Тарлинг. — Никой няма достъп до моята стая освен Лин Чу, който е винаги там, когато ме няма.
— Лин Чу е вашият слуга китаец, нали?
— Не точно слуга — усмихна се Тарлинг, — той е един от най-добрите детективи, които съм срещал в Китай. Изключително честен е, готов съм да му поверя живота си.
— Убит с твоя пистолет, а? — повтори Кресуел. Настъпи кратка пауза, сетне продължи: — Предполагам, че наследството на Лайн ще премине в полза на държавата. Той няма роднини и наследници.
— Тук грешите — каза спокойно Тарлинг.
Полицаят вдигна изненадано поглед.
— Има ли наследник? — попита той.
— Има братовчед — отвърна с лека усмивка Тарлинг, — който за нещастие му е достатъчно близък роднина, за да наследи милионите на Лайн.
— Защо за нещастие? — поиска да знае Кресуел.
— Защото по една случайност наследникът съм аз — каза Тарлинг.
17
Липсващият револвер
Тарлинг излезе от Скотланд Ярд на слънчевия крайречен булевард, по лицето му се четеше тревога. Казваше си, че не може да проумее какво става, че го тревожат само случаят и начинът, по който се развиват нещата. Особеното изражение, пробягало по лицето на полйцейския началник, когато той научи, че наследник на богатството на убития Торнтън Лайн е детективът, разследващ престъплението, и че пистолетът на Тарлинг е намерен в стаята, където е извършено убийството, предизвикваше у него само веселие.
Казваше си, че има нещо справедливо в това да попадне под подозрение — и той бе подозирал толкова много невинни или отчасти невинни хора.
Качи се по стълбите в стаята си и завари Лин Чу да лъска малкото сребърни предмети, които притежаваше господарят му. Лин Чу, ловецът на крадци и големият детектив, беше поел върху себе си грижата за личното удобство на Тарлинг. Без да казва дума, Тарлинг отиде право при шкафа, където държеше колониалния си екип. На една полица бяха внимателно сгънати и грижливо подредени тънките бели дрехи с къси ръкави и крачоли, които носеше в тропиците. На закачалката висеше колониалният му шлем, а на срещуположната страна — кобурът на револвера, увиснал на каишка. Тарлинг го вдигна — беше празен. Не се беше и съмнявал, че кобурът ще е празен, и затвори вратичката на шкафа, свил загрижено вежди.
— Лин Чу — поде той.
— На мен ли говориш, Ли Жън? — обади се китаецът, след като остави лъжиците и гумата, с която работеше.
— Къде ми е пистолетът?
— Няма го, Ли Жън — отговори спокойно Лин Чу.
— Откога го няма?
— Не го виждам от четири дни — заяви спокойно Лин Чу.
— Кой го е взел? — настоя Тарлинг.
— Не го виждам от четири дни — повтори китаецът.
Настъпи мълчание и след малко Тарлинг кимна бавно и рече:
— Много добре, Лин Чу, повече няма какво да се каже.
Но въпреки външното си спокойствие бе смутен.
Възможно ли бе някой да се е вмъкнал в стаята в отсъствието на Лин Чу — спомняше си само един случай, когато са били заедно навън, а това стана през нощта, когато отиде в жилището на момичето и Лин Чу вървеше по петите му.
Ами ако Лин Чу…
Отхвърли мисълта като очевидно абсурдна. Какъв интерес би имал Лин Чу от смъртта на Лайн, бе го виждал само веднъж, в деня, когато Лайн извика Тарлинг да се съветва с него в магазина.
Мисълта бе направо невероятна, но въпреки усилията да я пропъди тя не му излизаше от главата, така че накрая Тарлинг изпрати слугата си с писмо до Скотланд Ярд, решен да я подложи на колкото се може по-грижлива и безпристрастна преценка.
Жилището се състоеше от четири стаи и кухня. Спалнята на Тарлинг бе свързана с помещението, което служеше за гостна и трапезария. В една свободна стая държеше сандъците и куфарите си — точно в нея бе револверът, а имаше и една стаичка, в която се бе настанил Лин Чу. Тарлинг изчака китаецът да излезе от къщата и да измине голяма част от пътя, после стана от дълбокото кресло, където прехвърляше обърканите си мисли, и започна огледа.
Стаята на Лин Чу беше малка и светеше от чистота. Ако не се смятат леглото и простият, боядисан в черно сандък под него, нямаше други мебели. На добре измитите дъски бе просната китайска рогозка, а единствената украса представляваше мъничка червена лакирана ваза върху полицата над камината.