Тарлинг се върна при външната врата и я заключи, преди да продължи издирването. Ако съществуваше някакъв ключ към загадката с откраднатия пистолет, би трябвало да го търси в черния сандък.
Всеки китаец държи онова, което притежава, „между шест стени“ и наистина сандъкът бе заключен. Минаха десетина минути, докато Тарлинг намери ключ и преодолее двете ключалки.
Вътре нямаше много неща. Гардеробът на Лин Чун не беше голям и запълваше едва половината сандък. Много внимателно Тарлинг вдигна костюма, копринените ризи, чехлите и разните подробности от китайската носия и бързо стигна до по-долния ред. Там намери две лакирани кутии, и двете бяха заключени или закопчани.
Първата съдържаше материали за шев, втората — малък пакет, завит в китайска хартия и внимателно вързан с панделка. Тарлинг развърза панделката, отвори пакета и за своя изненада откри купчинка изрезки от вестници. Общо взето, бяха от китайски вестници, отпечатани с йероглифи, но имаше и една-две, очевидно изрязани от вестник на английски, излизащ в Шанхай.
Отначало Тарлинг ги сметна за материали, свързани с престъпления, които е разследвал Лин Чу, и макар да остана изненадан, че китаецът си е направил труда да ги събира — особено изрезките на английски, — не си представяше, че те могат да имат отношение към случая. Той търсеше някаква следа — сам не знаеше каква, — с която да си обясни загадката с отмъкнатия револвер.
Зачете първата изрезка без интерес, но малко след това широко отвори очи.
„Снощи в чайната на Хо Хан е имало скандал, очевидно предизвикан от англичанин, ухажвал прекалено настойчиво танцьорката Нарцисчето, или както е известна на английските посетители на заведението, Жълтото нарцисче…“
Тарлинг ахна. Жълтото нарцисче! Пусна изрезката на коленете си и смръщи вежди, напрягайки се да си спомни. Познаваше добре Шанхай. Познаваше неговия загадъчен престъпен свят и имаше доста добра представа от чайната на Хо Хан, защото тя всъщност служеше за прикритие на вертеп, в който се пушеше опиум, и точно преди да напусне Китай, той беше допринесъл за ликвидирането й, така че ясно си спомняше Жълтото нарцисче. Не беше имал служебни взаимоотношения с нея, защото, ако му се случеше да иде в чайната на Хо Хан, обикновено преследваше дивеч, по-едър от грациозната малка танцьорка.
Всичко това се върна отведнъж в паметта му. Бе чувал мъжете в клуба да говорят за грацията на Жълтото нарцисче и танците й бяха станали много модни сред младите англичани, прокудени в Шанхай, които непрекъснато ходеха да я гледат.
Следващата изрезка, също на английски, гласеше:
„Тази сутрин е станало нещастие с млада китайка — сестра на инспектор Лин Чу от местната полиция. Тя е била намерена издъхваща в двора зад чайната на Хо Хан. Въпреки нежеланието на брат си момичето работело като танцьорка в чайната и се замесило в една крайно неприятна история, за която разказахме миналата седмица. Предполага се, че трагичният акт е от онези самоубийства за спасяване на честта, които са доста разпространени сред местните жени!“
Тарлинг подсвирна с разбиране.
Жълтото нарцисче! И сестрата на Лин Чу! Познаваше донякъде китайците, невероятното им търпение, непримиримата им природа. Убитият е оскърбил не само малката танцьорка, но и цялото й семейство. В Китай, обезчестиш ли се, опозоряваш цялото си семейство. Тя, съзнавайки срама, който е донесла на брат си с лошата си слава, е намерила единствения за едно китайско момиче изход.
Но с какво ли се е опозорила? Тарлинг разгледа китайските изрезки и откри няколко цветисти описания, които силно се разминаваха освен в едно — че някакъв англичанин, турист, пред очите на всички ухажвал момичето — не особено голяма обида от гледна точка на западняка, после се намесил китаец и двамата се „сбили“.
Тарлинг прочете изрезките от начало до край, сетне внимателно ги върна в завитото пакетче и го прибра в лакираната кутия на дъното на сандъка. Също така внимателно върна на място всички извадени дрехи, заключи отново капака и бутна сандъка под желязното легло. Бързо прехвърли в главата си всички обстоятелства. Лин Чу е видял Торнтън Лайн и е решил да си отмъсти. Не е било трудно да извади пистолета на Тарлинг — но защо, ако той е убил Лайн, е оставил уличаващото оръжие там? Лин Чу не би го направил — така би постъпил един новак.
Ала как е подмамил Торнтън Лайн в апартамента? И как е знаел — тук на Тарлинг му хрумна нещо.
Три нощи преди убийството, когато обсъждаха разговора в универсалния магазин „Лайн“, Лин Чу правилно прецени положението. Той знаеше, че Торнтън Лайн е влюбен в момичето и го желае, нямаше нищо чудно, ако е използвал сведенията за свои цели.