— Това е невъзможно — отсече Одет.
Той мълча известно време, после я подкани.
— Защо не ми се доверите, госпожице Райдър? Няма да ви подведа. Защо не ми кажете нещо за баща си…
— Баща ми ли? — Тя го изгледа с изненада. — Баща ми ли казахте?
Той кимна.
— Но аз нямам баща — каза момичето.
— А имате ли… — Едва изричаше думите и му се стори, че тя се досеща какво ще последва. — Имате ли любовник? — най-сетне попита Тарлинг.
— Какво имате предвид? — отвърна на въпроса му с въпрос Одет, в гласа й се долови нотка на надменност.
— Имам предвид едно — продължи непоколебимо Тарлинг. — Какъв ви е господин Милбърг?
Тя бързо покри устата си с ръка, погледна го с широко разтворени от смущение очи и рече с дрезгав глас:
— Никакъв! Никакъв, никакъв!
18
Отпечатъците от пръсти
С ръце, напъхани дълбоко в джобовете, с отпусната глава и приведени рамене, Тарлинг вървеше по широкия тротоар на Еджуеър Роуд — връщаше се от хотела на момичето в жилището си. Основателно отхвърляше немаловажния факт, че той самият също е заподозрян. Бе сравнително неизвестен детектив от Шанхай и по-старшите чинове го подозираха поради роднинството му с Торнтън Лайн, а също и защото пистолетът му бе намерен на местопрестъплението, и едва ли щяха да отхвърлят предположението, че е замесен в престъплението само защото е натоварен с неговото разследване.
Той знаеше, че целият сложен апарат на Скотланд Ярд работи, при това на пълни обороти, за да го свърже, макар безшумно и невидимо, с трагедията. Усмихна се и се изключи от кръга на заподозрените.
Първа и най-важна измежду тях си оставаше Одет Райдър. Тарлинг изобщо не допускаше, че Торнтън Лайн я е обичал. Не беше от хората, които обичат. По-скоро е пожелавал много жени и единици от тях са му отказвали. Одет Райдър беше изключение. Тарлинг знаеше само за сцената, разиграла се между Лайн и момичето в деня, когато го повикаха — но явно бе имало и много други разговори, мъчителни за момичето и унизителни за мъртвия милионер.
„Във всеки случай — мислеше с благодарност Тарлинг — не би могло да е Одет.“ Беше свикнал да мисли за нея като за „Одет“, откритие, което му се виждаше забавно. Можеше да я изключи от списъка на вероятните убийци, защото очевидно нямаше как тя да е била на две места едновременно. Когато са открили трупа на Торнтън Лайн в Хайд Парк с нощницата на момичето около раната, Одет Райдър е лежала в болницата в Ашфорд на около осемдесет километра от Лондон.
Но какво да се каже за Милбърг, този подмилкващ се мазник? Тарлинг си спомни, че покойният му роднина го е повикал да проучи начина на живот на Мнлбърг и че Милбърг е бил заподозрян в злоупотреба във фирмата. Ами ако той е извършил престъплението? Но не бе логично. Смъртта на Торнтън Лайн по-скоро би ускорила разкриването на злоупотребите — след нея задължително правеха ревизия и всичко можеше да излезе наяве. Самият Милбърг съзнаваше този довод в своя полза, както скоро щеше да стане ясно.
„Но — мислеше си Тарлинг — някой би могъл да възрази, че престъпниците са печално известни с глупостите, които вършат. Те малко или въобще не се съобразяват с непосредствените последици от действията си и човек като Милбърг би могъл в пристъп на безумие, до който го е довело отчаянието, да не се сети, че неговите престъпления ще излязат наяве благодарение точно на онова, което е направил, за да ги прикрие.“
Детективът стигна края на Еджуеър Роуд и тъкмо завиваше, загледан към Марбъл Арч, когато чу името си, обърна се и видя как едно такси рязко удари спирачки по паважа.
От него изскочи инспектор Уайтсайд.
— Тъкмо идвах да ви видя — каза той. — Смятах, че разговорът ви с младата дама ще продължи повече. Почакайте за миг да платя на шофьора. Между другото, видях вашия слуга, китаеца, в Скотланд Ярд, дошъл уж да предаде нещо.
Уайтсайд погледна Тарлинг в очите и съчувствено се усмихна.
— Зная какво си мислите — продължи откровено той, — но наистина шефът го смята за най-обикновено съвпадение. Сигурно сте се поинтересували за пистолета си?
Тарлинг кимна.
— И успяхте ли да откриете как се е озовал в ръцете на… — Уайтсайд направи пауза — на убиеца на Торнтън Лайн?
— Имам версия, която наистина още не се е избистрила, но все пак е версия — отговори Тарлинг. — Всъщност става дума по-скоро за хипотеза, отколкото за версия.
Уайтсайд отново се ухили.