— Подобно педантично уточняване на логическите термини никога не ме е интересувало — сподели той, — но доколкото разбирам, интуицията ви подсказва нещо.
Без да усуква повече, Тарлинг разказа на събеседника си какво е открил в сандъка на Лин Чу — за изрезките от вестници, описващи поведението на покойния господин Лайн в Шанхай и трагичните му последици.
Уайтсайд го изслуша мълчаливо.
— В това може да има нещо — заключи той, след като Тарлинг свърши. — Чувал съм за вашия Лин Чу. Добър полицай е, нали?
— Най-добрият в Китай — потвърди без колебание Тарлинг, — но не мога да твърдя, че разбирам начина му на мислене. Такива са фактите. Револверът беше в шкафа ми и единствено Лин Чу би могъл да се добере до него. Съществува втори, още по-важен факт, който обяснява подбудите — Лин Чу има всички основания да мрази Торнтън Лайн, мъжа, станал косвено причина за смъртта на сестра му. Сега, като премислям всичко това, си спомням, че след като видя Лайн, Лин Чу стана необикновено мълчалив. Призна, че е бил в магазина на Лайн и е разпитвал персонала. Обсъждахме дали е възможно госпожица Райдър да е извършила убийството и Лин Чу ми съобщи, че не можела да кара автомобил, а когато го попитах откъде знае, ми каза, че питал няколко души в магазина. Изобщо не подозирах, че е ходил там. Има и друг интересен факт — продължи Тарлинг. — Винаги съм смятал, че Лин Чу не знае английски, ако не се броят няколкото думи на „колониален“ английски, които китайците научават от досега си с тия негодници, чужденците. И въпреки това е разпитвал служителите в универсалния магазин „Лайн“, а мога да се обзаложа, че вероятността някое от момичетата там да говори на кантонски диалект е едно на милион!
— Да пусна ли моите хора да го следят? — предложи Уайтсайд, но Тарлинг поклати глава.
— Само ще им губите времето — рече той, — Лин Чу ще прави с тях каквото си иска. Казвам ви, че такъв като него нямаме в Скотланд Ярд, ще ги разиграва като маймуни пред очите ви. Оставете Лин Чу на мен, аз зная как да се справя с него — добави заплашително Тарлинг.
— Жълтото нарцисче! — продума замислен Уайтсайд, повтаряйки изреченото от Тарлинг. — Нали така се е казвала младата китайка? По дяволите! Едва ли е просто съвпадение, Тарлинг!
— Може да е, а може и да не е — каза детективът. — На китайски няма дума за жълт нарцис. Всъщност не съм убеден, че жълтият нарцис въобще вирее в Китай, макар страната да е огромна. По-точно казано, й викаха Нарцисчето, но както отбелязахте, едва ли е само съвпадение човекът, който я е оскърбил, да бъде убит, докато брат й е в Лондон.
Както говореха, пресякоха широкото пътно платно и навлязоха в Хайд Парк. Тарлинг си помисли с ирония, че това открито пространство го привлича така, както привлича и господин Милбърг.
— За какво искахте да ме видите? — попита внезапно той, спомнил си, че когато се срещнаха, Уайтсайд се беше упътил към хотела.
— Исках да ви докладвам последните неща, които научихме за господин Милбърг.
Отново Милбърг! Всички разговори, всички мисли, всички нишки водеха към този загадъчен човек. Но онова, което имаше да му казва Уайтсайд, не бе сензационно. Милбърг беше под наблюдение денонощно — вършел съвсем прозаични неща.
Ала важните улики се раждат именно от прозаичните дреболии.
— Не зная как Милбърг очаква да приключи ревизията на „Лайн“, но очевидно се е хванал или смята да се хване с друга фирма.
— Какво ви кара да смятате така? — заинтересува се Тарлинг.
— Ами купува счетоводни книги — отвърна Уайтсайд и Тарлинг се засмя.
— Едва ли е особено осъдително — каза той добродушно. — Какви счетоводни книги?
— От онези, тежките, дето ги използват в големите канцеларии. Знаете ги, едни такива, дето човек трябва да употреби всичките си сили, за да ги вдигне. Купил три в магазина на Роубък и ги отнесъл с такси у дома си. Според моята версия, ако това приятелче е престъпник, то не е какъв да е престъпник. Може би води двойно счетоводство.
— Малко вероятно е — прекъсна го Тарлинг, — казвам го при цялото ми уважение към вашите преценки, Уайтсайд. Може ли един нищо и никакъв престъпник да запамети сметките на такава огромна фирма като тази на Лайн! Така че първата ви версия е много по-вероятна, тоест Милбърг има намерение да отиде в друга фирма или да открие своя. Второто е по-възможно. Във всеки случай не е престъпление да притежаваш счетоводна книга, та дори и три. Между другото, кога ги е купил?
— Вчера — отговори Уайтсайд. — Рано сутринта, преди да отворят универсалния магазин. Как мина разговорът ви с госпожицата?