Тарлинг сви рамене. Чувстваше странно желание да разговаря за момичето с полицая и съзнаваше какъв глупак е бил, че се е оставил чарът на Одет да го омае.
— Убеден съм, че може и да подозира някого, но нищо не знае за убийството — сподели накратко той.
— В такъв случай тя наистина подозира някого.
Тарлинг кимна.
— Кого?
Тарлинг отново се поколеба, после каза:
— Смятам, че Милбърг.
Бръкна във вътрешния джоб на сакото си, измъкна оттам овална кутийка, отвори я и извади двете картончета с отпечатъци от пръстите на Одет Райдър. За да го стори, му се наложи доста да се насили, макар и да му бе трудно да обясни какви шеги си правят с него чувствата му.
— Ето отпечатъците, които искахте — рече Тарлинг. — Ще ги вземете ли?
Уайтсайд пое картончетата и заразглежда петте мастилени петна, а през цялото време Тарлинг бе като на тръни, защото инспекторът се славеше като най-големия капацитет в Скотланд Ярд по отпечатъците от пръсти и тяхната характеристика.
Огледът продължи дълго.
Години след това Тарлинг си спомняше този момент: огряната от слънцето пътека, лениво разхождащите се безделници, бебешките колички, които спокойно се движеха из алеите, и изправената по военному фигура на Уайтсайд, който стоеше едва ли не „мирно“, втренчил остър поглед в малкото картонче, което държеше с върховете на пръстите си.
— Интересно — проговори той. — Виждате, двата отпечатъка са почти еднакви — а това е твърде необикновено. Много интересно.
— Е? — попита Тарлинг нетърпеливо, едва ли не яростно.
— Интересно — повтори Уайтсайд, — но нито един от тях не съответства на отпечатъците по шкафа.
— Слава Богу! — възкликна разпалено Тарлинг. — Слава Богу!
19
Лин Чу казва истината
„Дашуд и Соломон“ се помещаваше в сграда с тясна фасада в сърцето на лондонското Сити. Фирмата се славеше като една от най-добрите и сред клиентите й бяха някои от най-големите компании във Великобритания. И двамата съдружници бяха титуловани — Тарлинг бе приет в личния кабинет на сър Феликс Соломон.
Сър Феликс беше висок, хубав, вече застаряващ мъж с доста резки обноски, но въпреки това бе любезен. Когато детективът влезе, той надникна над очилата.
— Скотланд Ярд, а? — погледна сър Феликс визитната картичка. — Мога да ви отделя точно пет минути, господин Тарлинг. Сигурно идвате във връзка с ревизията на „Лайн“.
Детективът кимна.
— Още не сме се заели със сметките — съобщи сър Феликс, — но се надяваме да го сторим утре. В момента сме страшно претрупани и трябваше да наемем допълнителен персонал, за да свършим новата работа, която ни възложиха. Между другото, сигурно знаете, че не ние водим счетоводството на „Лайн“. С него работят господата Пърбрейк и Стор, но се заехме с ревизията по молба на господин Пърбрейк, който, съвсем естествено, държи експертизата да е независима, нали се поставя въпросът, че един от служителите е злоупотребявал. Заради това, както и заради трагичната смърт на господин Лайн е още по-наложително ревизията на счетоводните книги да бъде възложена на външна фирма.
— Това ми е ясно — съгласи се Тарлинг — и, разбира се, нашият началник си дава сметка за трудната задача, пред която сте поставени. Дошъл съм по-скоро да получа информация за себе си, тъй като съм двойно заинтересован.
Сър Феликс вдигна очи с внезапен интерес.
— Господин Тарлинг? — повтори той, поглеждайки отново визитната картичка. — Ами да! Доколкото разбирам, на вас ще бъдат прехвърлени правата върху имота.
— Предполагам — отговори спокойно Тарлинг. — Но засега се интересувам от фирмата не като частно лице. Неин управител е господин Милбърг.
Сър Феликс кимна.
— Той се оказа много полезен и с готовност ни помогна. Ако слуховете, че Милбърг е заподозрян в ограбване на фирмата, имат някаква основа, то той със сигурност ни помага с всички сили да го уличим.
— Всички книги ли са вече у вас?
— Да — потвърди категорично сър Феликс. — Последните три, които господин Милбърг изнамери отнякъде, дойдоха едва тази сутрин. Всъщност ето ги!
Той посочи завит с кафява хартия пакет, сложен на по-малко бюро до прозореца. Пакетът беше здраво вързан и запечатан с червен восък.
Сър Феликс посегна и натисна един звънец на бюрото си. В канцеларията влезе служител.