— Не, сър. Не си мислете такова нещо — примоли се възбуденият господин Милбърг, — само ми се стори… невероятно.
— Невероятно е всичко, за което нямаме обяснение сопна се Лайн. — Невероятно ще е, ако в кражба сте обвинен вие, Милбърг. Или че харчите пет хиляди лири при заплата деветстотин.
Милбърг изгуби самообладание само за секунда. Ръката, която сложи на устата си, трепереше и Тарлинг, който все така го гледаше в лицето, видя какво огромно усилие му струва да се овладее.
— Да, господине, ще е невероятно — рече Милбърг спокойно.
Лайн пак побесня — макар да насочваше злъчните си реплики към Милбърг, мислите му се въртяха около гордото и красиво лице, гледало го толкова високомерно в неговия кабинет.
— Ще е невероятно, ако осъмнете зад решетките, защото съм открил, че години наред сте крали от фирмата — изръмжа той, — и колегите до един ще кажат същото — че е невероятно.
— Точно така, сър. Милбърг си беше възвърнал усмивката, в очите му отново светеше пламъче. — Ще звучи невероятно и наистина ще е невероятно, ще са изненадани всички и най-вече нещастната жертва — ха, ха!
— Може и да не е изненадана — отсече студено Лайн. — Ще кажа няколко думи във ваше присъствие, чуйте ги добре. — И продължи натъртено: — Вече от месец от счетоводството ми се оплаквате, че липсват дребни суми.
Думите му бяха дръзки и безразсъдни. Успехът на плана, който бе измислил изведнъж, зависеше не само от вината на Милбърг, а и от готовността да си я признае. Ако управителят потвърдеше тази лъжа, щеше да признае, че също е бъркал в касата, и Тарлиг, който отначало не разбираше накъде бие разговорът, започна смътно да схваща каква е работата.
— Оплаквал съм се, че последния месец са липсвали пари? — повтори безизразно Милбърг.
Усмивката изчезна от устните и очите му. Лицето му изглеждаше измъчено — бе притиснат до стената.
— Точно така — настоя Лайн, без да сваля очи от него. — Не е ли вярно?
Настъпи дълга пауза, сетне Милбърг кимна.
— Да, сър — прошепна той.
— И ми казахте, че подозирате госпожица Райдър.
Отново същата пауза и отново мъжът кимна.
— Чухте ли? — попита победоносно Лайн.
— Да — отвърна тихо Тарлинг. — Какво искате от мен? Защо не повикате полицията? Щатни полицаи де?
Лайн се намръщи.
— Нещата трябва първо да се подготвят. Ще ви дам всички подробности, адреса на момичето, ще ви кажа какви са навиците му, а вашата задача ще е да съберете информацията, с която да поставим въпроса пред Скотланд Ярд.
— Ясно. — Тарлинг отново се усмихна. После поклати глава. — Боя се, че не мога да се заема със случая, господин Лайн.
— Не можете ли? — попита слисан Лайн. — Защо?
— Защото не се занимавам с такива работи — отговори Тарлинг. — Дойдох при вас с чувството, че ще ми възложите един от най-големите случаи, които съм разследвал. Това показва как инстинктът може да заблуди човека — пак се усмихна той и си взе шапката.
— Какво искате да кажете? Ще отхвърлите ценен клиент и… роднина!
— Не зная доколко ценен сте, а това, че бащите ни са били братовчеди, изобщо не се брои. Казах ви, господин Лайн, не искам да се свързвам с този случай, така че въпросът е приключен.
— Не смятате че си струва? — присмя се Лайн. — А ако съм готов да ви платя петстотин лири…
— И пет, и петдесет хиляди да ми дадете, пак не искам да имам нищо общо — отсече категорично Тарлинг. — И веднага ще ви обясня защо. Не искам да имам нищо общо с това скалъпено обвинение. Знаете какво имам предвид, но ще бъда още по-ясен. По една или друга причина сте вдигнали мерника на вашата подчинена. Чета по лицето ви, господин Лайн: безволевата брадичка, ненаситната ви уста ми подсказват, че не изпитвате особени скрупули към жените, които работят при вас. Не че съм сигурен, но ми се струва, че едно почтено момиче ви е отрязало, вие се чувствате унизен и се опитвате да си изсмучете от пръстите това обвинение. Господин Милбърг — обърна се Тарлинг към управителя и той отново престана да се усмихва — си има причини да ви играе по свирката. Ваш служител е, пък и му подхвърлихте нещо за доживотна каторга, ако откаже да го направи.
Лицето на Торнтън Лайн се разкриви от ярост.
— Ще се погрижа да се разчуе как се държите. — Гласът му трепереше от вълнение. — Повдигнахте чудовищно обвинение срещу мен и ще ви дам под съд за клевета. Истината е, че не можете да се справите с работата, която исках да ви възложа, и си търсите повод да се измъкнете.