— Госпожица Райдър не желае да види какво има в чантичката — каза детективът.
— И има пълно основание — озъби се Милбърг.
— Ето!
Гласът на момичето беше изненадващо ясен и сигурен. Треперещите му пръсти държаха листа, който то беше извадило от чантичката. Подаде го на детектива.
— Има причина — каза тихо Одет. — Но не е тази, за която си мислите вие.
Милбърг беше стигнал прекалено далеч. Тарлинг видя как лицето му се издължи и прочете тревога в студените му сини очи. Сетне, без повече да се колебае, разтвори листа и зачете.
След първия ред дъхът му спря.
— Боже мой! — промърмори той и продължи.
Имаше само няколко реда, изписани с твърдия почерк на момичето.
„Аз, Одет Райдър, с настоящето признавам, че в продължение на три години съм крала от универсален магазин «Лайн», като за този период съм взела сумата 25 000 лири.“
Тарлинг пусна хартията и подхвана момичето, което припадна.
25
Последният блъф на Милбърг
Милбърг бе стигнал прекалено далеч. Надяваше се да разиграе тази малка сцена, без на бял свят да излезе самопризнанието. Нали си бе проницателен и хитър, бе осъзнал още преди Тарлинг, че детективът от Шанхай, наследник на милионите на Лайн, е завладян от хубостта на момичето, и всички негови предположения се потвърдиха от онова, на което стана свидетел, и в не по-малка степен от разговора, който бе подслушал, преди да отвори вратата.
Търсеше начин да избегне отговорността и да гарантира безопасността си. Макар Тарлинг да не го разбираше, Милбърг се бе уплашил доста и правеше последен опит да запази любимия си начин на живот, онзи лек и разкошен живот, за осигуряването на който беше рискувал толкова много.
Милбърг живееше в ужас, че Одет Райдър може да го издаде, и воден от паническия си страх, че тя е разкрила всичко на детектива, докато той я е прибирал от Ашфорд в Лондон, се престраши и се опита да го накара да млъкне — него, мъжа, на когото предполагаше, че тя се е доверила.
Изстрелите в мъгливата нощ, които за малко не сложиха край на кариерата на Джак Тарлинг, се обясняваха с ужаса на Милбърг, че ще бъде разкрит. Само един човек на този свят, само един жив човек би могъл да го изправи на подсъдимата скамейка и ако Одет го предадеше…
Тарлинг положи момичето на една кушетка. Влезе бързо в спалнята и запали лампата, за да налее чаша вода. Така даде шанс на Милбърг. В дневната гореше слаб огън. Той бързо грабна самопризнанието от пода и го пъхна в джоба си.
На една масичка имаше кутия с принадлежности за писане. Милбърг взе от нея бланка на хотела, смачка я и я пъхна в огъня. Когато Тарлинг се върна, тя пламтеше.
— Какво правите? — попита детективът и застана до дивана.
— Изгарям признанието на младата дама — отвърна спокойно Милбърг. — Не смятам, че е желателно…
— Почакайте — прекъсна го също така спокойно Тарлинг.
Сложи по-ниско главата на момичето, напръска лицето му с вода, то отвори очи и потръпна.
Тарлинг го остави за секунда и отиде при огъня. Листът беше изгорял, ако не се брои едно ъгълче, което той вдигна много предпазливо, огледа го, после огледа и стаята. Видя, че кутията е пипана, и се засмя. Смехът му не беше нито радостен, нито весел.
— Значи така, а? — рече детективът, отиде при вратата, затвори я и опря гръб на нея. — А сега, Милбърг, можете да ми дадете самопризнанието, което държите в джоба си.
— Изгорих го, господин Тарлинг.
— Лъжете — каза Тарлинг спокойно. — Знаете много добре, че няма да ви пусна да си отидете със самопризнанието в джоба, и се опитвате да ми хвърлите прах в очите, като изгаряте лист хартия. Дайте ми самопризнанието…
— Уверявам ви… — започна Милбърг.
— Дайте го — отсече пак детективът и с крива усмивка Милбърг бръкна в джоба си и измъкна смачкания лист. — А сега, след като толкова държите да видите как гори — продължи Тарлинг, — ще ви дам тази възможност.
Прочете декларацията отново и я сложи в огъня, изчака, докато се превърна в пепел, а сетне разрови пепелта с ръжена и заяви весело:
— Ето това е.
— Надявам се, че съзнавате какво направихте — наежи се Милбърг. — Унищожихте доказателствения материал, който, след като сте представител на закона…
— Я стига! — пресече го Тарлинг.
За втори път тази нощ отключи вратата и широко я отвори.