— Милбърг, можете да си вървите, зная къде да ви намеря, когато ми потрябвате — заповяда му той.
— Ще съжалявате — рече Милбърг.
— Далеч не толкова, колкото ще съжалявате вие, след като приключа с вас — отвърна му Тарлинг.
— Ще отида право в Скотланд Ярд — изсъска Милбърг, блед от ярост.
— На всяка цена го направете — отзова се хладно детективът — и бъдете така добър да ги помолите да ви задържат, докато дойда.
С тази реплика той затвори вратата след отдалечаващия се управител.
Одет седеше на ръба на дивана, с очи, вперени в човека, който я обичаше.
— Какво сте направили? — поиска да знае тя.
— Унищожих скъпоценното ви самопризнание — заяви бодро Тарлинг. — Докато бях в спалнята за вода, ми хрумна, че то може да е направено под натиск. Прав ли съм?
Одет кимна.
— А сега изчакайте да се пооправя и ще ви отведа у дома.
— Да ме отведете у дома ли? — сепна се момичето. — Не, в никакъв случай. Тя не бива да разбере.
— Напротив, трябва да разбере. Не зная какво не бива да разбира — продължи Тарлинг леко усмихнат, — но вече се събраха прекалено много загадки, а така не може да продължава.
Одет се изправи, отиде до камината, опря лакти на полицата над нея и отметна глава.
— Ще ви кажа всичко, което зная. Може и да сте прав — заяви тя. — Събраха се прекалено много загадки. Веднъж ме попитахте кой е Милбърг.
Обърна се в профил към него.
— Повече няма да ви задавам този въпрос — каза спокойно Тарлинг. — Аз зная.
— Знаете ли?
— Да, Милбърг е вторият съпруг на майка ви.
Очите й широко се разтвориха.
— Как открихте?
— Досетих се — усмихна се той. — А тя сигурно е запазила името Райдър по настояване на Милбърг. Помолил я е да не разкрива факта, че се е омъжила повторно.
Одет потвърди с кимване.
— Мама се запозна с него преди около седем години. По това време живеехме в Хароугейт. Виждате ли, мама разполагаше с малко пари, а според мен господин Милбърг е смятал, че са много повече. Беше страшно мил. Каза на мама, че има голямо предприятие в Лондон. Мама вярва, че е заможен.
Тарлинг подсвирна.
— Ясно — заключи той. — Милбърг е крал от работодателя си и е харчил парите за майка ви.
Одет поклати глава.
— Това само отчасти е вярно — каза тя. — Мама е неволен съучастник. Той купи къщата в Хартфорд и я обзаведе богато. Допреди година, докато не го убедих да се откаже от тях и да заживее по-скромно, държеше две коли. Вие, господин Тарлинг, не знаете какво означаваха за мен тези години, откакто открих колко ще затъне майка ми, щом се разкрият неговите злодеяния.
— Как ги открихте?
— Беше скоро след сватбата — обясни момичето. — Веднъж влязох в универсалния магазин „Лайн“ и една продавачка се държа грубо с мен. Не бих обърнала особено внимание, ако досадният управител на секцията не я уволни веднага, а когато го помолих да върне на работа момичето, той настоя да отида при управителя на магазина. Въведоха ме в кабинета му и когато видях там господин Милбърг, си дадох сметка, че води двойствен живот. Принуди ме да не издавам тайната му, обрисува ужасяваща картина на онова, което би се случило, и заяви, че ако отида на работа в магазина и му помогна, ще оправи всичко. Каза ми, че е направил големи капиталовложения и щял да използва тези пари да покрие злоупотребите. Затова постъпих на работа в универсалния магазин „Лайн“, но от самото начало той наруши обещанието си.
— Защо ви сложи там? — попита Тарлинг.
— Ако бе назначил друг, той би могъл да го уличи — отговори момичето. — Знаеше, че ревизията ще започне от моята секция, и искаше да има там човек, който да го предупреждава. Не ми го разкри, но се досетих какво му е хрумнало…
Момичето разказа за живота, който е водило, за униженията, които е изпитало, знаейки срамната си роля.
— От самото начало му станах съучастничка. Вярно, не съм крала, но приех работата, за да му помогна, да поправя тежката си простъпка и да спестя на майка си срама и страданията, които биха последвали, ако лъснеше истинският характер на Милбърг. — Момичето погледна към него с тъжна усмивка. — Почти нямам усещането, че говоря на детектив — рече то. — Всичко, което преживях през тези години, е било напразно, но каквито и да са последиците, истината трябва да излезе наяве. — Одет замълча, сетне додаде: — А сега ще ви разкажа какво се случи вечерта, когато бе извършено убийството.