26
В стаята на госпожа Райдър
Настъпи дълбоко мълчание. Тарлинг почти чувстваше как сърцето му блъска в гърдите.
— След като напуснах универсалния магазин „Лайн“ — продължи момичето, — бях решила, преди да си потърся работа, да прекарам два-три дни при мама. Господин Милбърг ходеше в Хартфорд само за края на седмицата, а при онова, което знаех, не бих стояла в една къща с него. Напуснах жилището си към шест и половина същата вечер, но не съм съвсем сигурна за часа. Явно е било някъде около това време, защото смятах да хвана влака за Хартфорд в седем часа. Стигнах на гарата и си купих билет, но когато се навеждах да си взема чантата, почувствах нечия ръка върху своята, обърнах се и видях господин Милбърг. Беше много развълнуван и объркан, помоли ме да взема по-късен влак и да отида с него във Флорентинския ресторант, където бил наел сепаре. Каза ми, че има много лоши новини и аз трябва да ги науча. Оставих чантата си на гардероб, тръгнах с него и по време на вечерята — всъщност пих само чаша чай — той ми каза, че бил на ръба на катастрофата. Обясни ми, че господин Лайн повикал детектив (това сте били вие) и имал намерение да го разобличи, но ми бил толкова ядосан, че засега не му било до Милбърг. „Само ти можеш да ме спасиш“, заяви Милбърг. „Така ли? — изненадах се аз. — Как бих могла да ви спася?“ — „Поеми отговорността за кражбите върху себе си — гласеше отговорът му. — Майка ти е забъркана в тази работа.“ — „Тя знае ли?“, попитах и той кимна утвърдително. По-късно разбрах, че ме е лъгал и е злоупотребил с обичта ми към мама. Бях замаяна и ужасена при мисълта, че бедната ми мила майчица, би могла да бъде замесена в този ужасен скандал. Когато Милбърг ми предложи да напиша под негова диктовка самопризнание и докато всичко отшуми, да замина с първия влак за Европа, се съгласих с кроежите му, без да възразявам.
— Защо снощи дойдохте в Хартфорд? — попита Тарлинг.
Одет отново се усмихна и рече простичко:
— Да взема самопризнанието. Знаех, че Милбърг го държи в касата. Двамата се видяхме, когато излязох от хотела — беше ми телефонирал и ми определи среща в магазина, където се изплъзнах от детективите, и там той ми каза… — Внезапно момичето млъкна и се изчерви.
— Каза, че съм влюбен във вас — продължи Тарлинг тихо и Одет кимна.
— Заплаши, че ще се възползва от това, настоя да ви покаже самопризнанието.
— Разбирам — продума Тарлинг и въздъхна дълбоко от облекчение, после рече разпалено: — Слава Богу!
— За какво? — погледна го учудено младата жена.
— Че всичко е ясно. Утре ще арестувам убиеца на Торнтън Лайн!
— О, не, само това не — възкликна тя, сложи ръка на рамото му и вдигна разтревоженото си лице към него. — Милбърг не би могъл да го извърши. Не би могъл да е чак такъв негодник.
— Кой изпрати телеграмата до майка ви, че няма да дойдете при нея?
— Милбърг — отговори момичето.
— Две телеграми ли изпрати, спомняте ли си? — поиска да знае детективът.
Девойката се поколеба, сетне потвърди.
— Да. Но не зная до кого беше другата.
— Във всеки случай е написана със същия почерк — съобщи й той.
— Но…
— Скъпа — прекъсна я Тарлинг, — няма защо повече да се тревожите. Предстоят ви изпитания, но трябва да сте храбра и заради самата себе си, и заради майка си, а и заради мен.
Въпреки нещастието си тя леко се усмихна и установи:
— Изглежда, не ви липсва самоувереност.
— Така ли? — изненада се Тарлинг.
— Искате да кажете… — Одет пламна цялата. — Че дотолкова съм привързана към вас… та бих направила усилие заради вас?
— Така ми се струва — съгласи се Тарлинг. — Сигурно от самолюбие.
— А може би го усещате по интуиция — рече младата жена и му стисна ръката.
— Трябва да ви заведа при майка ви — отсече Тарлинг.
Преди му се беше сторило, че е минала цяла вечност, докато стигне от къщата до гарата. Сега, макар да вървяха съвсем бавно, обратният път му се видя много кратък. Едва ли някой друг е ухажвал така, както Тарлинг, всичко му се струваше нереално като сън. Момичето имаше ключ за външната порта и те влязоха през нея заедно.
— Майка ви знае ли, че сте в Хартфорд? — попита внезапно детективът.
— Да, обадих й се, преди да тръгна след вас.
— Тя знае ли…
Тарлинг не намери сили да довърши изречението.
— Не — отговори момичето. — Не знае. Бедната жена, това съвсем ще сломи сърцето й. Тя е… много привързана към Милбърг. А той понякога е толкова мил с нея. Мама толкова го обича, че приема безрезервно тайнствените му идвания и заминавания, всички обяснения, които й дава.