— Събудете жените в къщата — тихо нареди Тарлинг. — Госпожа Райдър е убита.
— Убита ли, господине? — стресна се човекът. — Как така? Не може да бъде!
— Бързо — прекъсна го Тарлинг, — госпожица Райдър припадна отново.
Пренесоха я във всекидневната, положиха я на един диван и Тарлинг не се отдели от момичето, докато не се увери, че две прислужници ще се грижат за него.
Сетне заедно с иконома се върна в стаята, където бе трупът на госпожа Райдър. Запали всички лампи и внимателно огледа помещението. Прозорецът към остъкления балкон, където той се бе крил преди няколко часа, бе залостен с резе.
Пердетата, които по всяка вероятност бе дръпнал Милбърг, когато бе идвал за чантичката, не бяха пипнати. От начина, по който лежеше мъртвата жена, и от спокойното й лице Тарлинг отсъди, че смъртта е настъпила внезапно. Убиецът очевидно се бе промъкнал зад нея, докато тя е стояла при дивана, който детективът беше зърнал от балкона. Изглежда, докато е чакала дъщеря си, госпожа Райдър бе взела от малкия шкаф зад вратата книга, която сега лежеше между мястото, където се намираше трупът, и лавицата.
Двамата мъже вдигнаха тялото върху дивана.
— Идете до града и уведомете полицията — рече Тарлинг. — Тук има ли телефон?
— Има, господине — отговори икономът.
— Хубаво, това ще ви спести ходенето — заключи детективът.
Той съобщи за случилото се на местната полиция, а след това се обади в Скотланд Ярд и нареди да изпратят човек, който да събуди Уайтсайд. Когато погледна през прозореца, навън вече се зазоряваше, но мъждивата светлина подчертаваше още повече непрогледния мрак, забулил света.
Тарлинг разгледа най-обикновения кухненски нож. Върху дръжката му имаше прогорени неясни инициали, които бяха толкова изтрити от непрекъснатата употреба, че едва личаха. Виждаха се само едно „М“ и две други букви, които приличаха на „П“ и „К“
— М…
Детективът се съсредоточи и се опита да ги разчете. След малко се върна икономът.
— Младата дама е в ужасно състояние, сър, и за това повиках доктор Томас.
Тарлинг кимна одобрително.
— Постъпили сте разумно — рече той. — Бедното момиче преживя страхотен шок.
Отново отиде на телефона. Този път се свърза с една лондонска клиника и помоли веднага да изпратят линейка за момичето. Когато телефонира в Скотланд Ярд, се сети да поръча да изпратят човек при Лин Чу с нареждане да дойде незабавно. Имаше пълно доверие на китаеца, особено в случаи като този където следата беше прясна. Лин Чу притежаваш свръхчовешки способности, с които можеше да се мери само добре обучена хрътка.
— Никой да не се качва горе — нареди Тарлинг на иконома. — Когато дойдат докторът и следователят, ги пуснете през главния вход, а ако ме няма, в никакъв случай не използвайте стълбите, които водят към портала.
Детективът излезе през главния вход да оглед градината. Не се надяваше, че ще намери нещо. Може би на дневна светлина щяха да разкрият повече, но вероятността убиецът да е останал на местопрестъплението беше много малка.
В обширната градина имаше много дървета. Множеството криволичещи пътеки се пресичаха и разделяха, тръгваха от широките чакълести алеи около къщата и водеха до високия зид около малкото имение.
В единия ъгъл на градината Тарлинг откри доста голяма гола поляна. Огледа я набързо, като насочи светлината на фенерчето към зеленчуковите лехи, и тъкмо си тръгваше, когато съгледа тъмна постройка — дори в мрака личеше, че е барака, в която градинарите държат инструменти. Насочи лъча към нея.
Дали въображението му изигра лоша шега, или наистина детективът зърна за миг бледо лице, което надничаше иззад ъгъла? Отново насочи светлината. Не се виждаше нищо. Отиде до постройката и я заобиколи. Нямаше никой. Стори му се, че в сянката й се мярва тъмна фигура, която се насочва към боровете, опасали къщата от три страни. Отново светна с фенерчето, но лъчът не беше достатъчно силен да преодолее разстоянието и Тарлинг се втурна към посоката, където изчезна фигурата. Стигна при боровете и тръгна по-бавно. Често спираше и би могъл да се закълне, че веднъж чу пред себе си да изпуква съчка.
Затича се отново, вече не се съмняваше, че сред дърветата все още има човек. Чуваше бързите стъпки на преследвания, сетне се възцари тишина. Продължи да тича, но сигурно бе отминал човека, защото след мъничко чу зад себе си шум. Обърна се рязко.